Като свърших работата си, отидох да седна зад бюрото, при Монтана. В този миг гръмотевици нарушиха тишината, натежала от очакване, жените се спогледаха тревожно.
Помислих си, че сцената е точно такава, каквато я беше описал Боб в писмото си до мен — къщата в провинцията, наближаващата буря, всичките заподозрени — събрани на едно място, чакащи завещанието да бъде прочетено.
Жените бяха кръстосали крака и бяха оставили чантите си на пода до тях, приглаждаха ленените си поли, подръпваха надолу късите си панталони и скръстваха длани на коленете си. Мъжете се облегнаха удобно назад и скръстиха ръце на гърди. Имаха агресивен вид, с изключение на Допелман, който потъна в прекалено големия за него стол и заприлича на Белия Заек от „Алиса в страната на чудесата“. Чарли щракна с пръсти на Енрико да му донесе още едно питие, а Дейвис гледаше право напред — в Монтана.
Чуха се няколко нервни покашляния, когато Монтана взе купа хартии и им каза, че завещанието на Боб е написано под формата на писмо — всъщност по едно писмо за всеки един от тях.
И започна да чете.
Глава 49.
Завещанието на сър Робърт Хардуик
„Приятели, започваше първото писмо на Боб, ако все още мога да ви наричам така. Надявам се, че сте се насладили на плаването и сте ми отдали дължимата последна почит. Но причината да сме тук сега е, че трябва да открием кой е убиецът“.
Шокирани, заподозрените поеха шумно въздух и се спогледаха нервно един друг.
„Преди да се заемем с това, искам да ви напомня, че немного често човек получава втори шанс в живота, но ето, че днес аз предлагам на всеки един от вас такъв шанс. Да започнем с теб, Даян“.
Даян се наведе нетърпеливо напред.
„Не мога да кажа със сигурност дали си ме убила ти, Даян, но ти имаш своите причини да сториш това. Виждал съм гнева в очите ти много пъти и желанието да ми причиниш болка. И съм се питал защо. Нима не бях достатъчно щедър? Нима не ти дадох повече, отколкото предвиждаше първоначалният брачен договор? Като лейди Хардуик, ти имаше всичко, което пожелаеше, а все продължаваше да искаш още. Какво има в това нещо, което хората наричат «пари»? Господ знае, като дете нямах никакви пари точно като теб, Даян“.
Устните на Даян образуваха само една много тънка линия. Тя се огледа и се опита да прочете израженията по лицата на околните, но те всички гледаха Монтана и чакаха следващите му думи. А Даян някак си знаеше, че те няма да й харесат.
„Отначало се влюбих във вашия семеен замък и във всичките онези ваши глупости за залесяване и гори, защото вие толкова приличахте на истински аристократи. По-късно обаче погледнах във френската история. Мислех, че името ти ми звучи познато, и се оказа така, защото първоначално е принадлежало на Даян дьо Поатие, дукеса дьо Валентиноа, любовница на крал Анри ІІ. Даян дьо Валентиноа управлявала живота във френския двор до смъртта на краля, а после неговата съпруга, Катрин дьо Медичи, я изпратила в «изгнание». Не в нейния великолепен замък в Шенонсо, а в по-евтиния и много по-обикновен Шамон. Но Даян, сигурен съм, че ти вече знаеш всичко това“.
Даян гледаше втренчено Монтана и кипеше от гняв, че са я уловили в лъжа, но не каза нищо и Монтана продължи да чете:
„Според тази история, един замък чака твоето «оттегляне». Той е доста по-малък от Шенонсо и дори от Шамон, но е напълно подходящ за моята лейди. Ти може би го помниш, той се намира на хълмовете над Сен Тропе. Веднъж го посетихме заедно. Очарователно, приятно място. Замъкът е заобиколен от боровите гори, които му принадлежат, от него се разкрива гледка към морето, мястото е отлично за организиране на разни развлечения. Всъщност то е толкова добро, че ти оставих достатъчно да се «забавляваш», както трябва, докато най-после започнеш сама да изкарваш прехраната си. Плановете, които трябва да превърнат това място в хотел, вече са одобрени. Хотела кръстих на теб — «Замъкът Валентиноа». Накрая, мила моя Даян, произходът ти ще отговаря на историята ти. И всичките ти приятели ще идват там и ще остават. Помисли какво удоволствие ще получиш от факта, че ще можеш ти да каниш и да се грижиш за удобствата им.
Това е твоят «втори шанс». Ще имаш достатъчно пари да покриеш разноските по обновлението, плюс възможността да положиш началото на бизнеса и дори да си заделиш добра «пенсия» от десет милиона долара, която ще ти помага през целия ти живот, защото ще ти бъде изплащана всеки месец — така няма да можеш да я проиграеш в казиното. Останалото зависи от теб. Има една стара поговорка: «Безделието е причината за всичките ни нещастия». Е, така ти поне ще имаш с какво да се занимаваш. Не се заблуждавай, очаква те работа, работа и пак — работа. Чудя се дали ще успееш да се възползваш от това. Ще видим.