Когато Джейд беше горе в стаята си, често чувахме тупащи шумове и приглушени викове. Някаква варварска молитва ли беше това? Накрая я попитах какво прави.
— Тренирам — каза. — Физически упражнения. Поддържат тялото силно.
— Мъжете имат силни тела — отбеляза Бека. — И силен ум. Жените имат силен дух. Но са позволени и умерени физически упражнения, например разходка, ако жената е в детеродна възраст.
— Защо трябва тялото ти да е силно? — попитах.
Изпитвах все по-голямо любопитство към нейните езически вярвания.
— В случай че някой мъж те нападне. Трябва да умееш да пъхнеш палци в очите му, да го изриташ с коляно в слабините, да спреш сърцето му с един удар. Мога да ви науча. Ей така се прави юмрук — свиваш пръсти, поставяш палец върху кокалчетата, изпъваш ръка и се прицелваш в сърцето.
И стовари юмрука си върху дивана.
Бека толкова се слиса, че се наложи да седне.
— Жените не удрят мъже — каза тя. — Не удрят никого, освен ако не се изисква по закон, например при Вселинча.
— Колко удобно! — възкликна Джейд. — Значи просто им позволявате да правят каквото си искат, така ли?
— Не бива да съблазняваш мъжете — каза Бека. — Ако го правиш и се случи нещо, вината е наполовина твоя.
Джейд ни измери с очи — първо едната, после другата.
— Обвинявате жертвите, така ли?
— Моля? — попита Бека.
— Няма значение. Значи искате да ми кажете, че няма полезен ход — каза Джейд. — Каквото и да направим, все сме прецакани.
Двете я гледахме мълчаливо — липсата на отговор също е отговор, казваше Леля Лизе.
— Добре — каза тя. — Обаче аз ще си продължа тренировките.
Четири дни след пристигането на Джейд Леля Лидия повика Бека и мен в кабинета си.
— Как се справя новата Перла? — попита тя. Поколебах се и тя ме подкани: — Говори!
— Не знае как да се държи — казах.
Леля Лидия се усмихна с набръчканата си като стара ряпа усмивка.
— Не забравяйте, че току-що пристига от Канада — напомни тя, — не знае друго. Чужденките се държат така отначало. За момента е ваш дълг да я научите на по-безопасно поведение.
— Опитахме, Лельо Лидия, обаче тя е много… — поде Бека.
— Упорита — завърши изречението ѝ Леля Лидия. — Не се учудвам. С времето ще се поправи. Направете всичко по силите си. Сега вървете.
Излязохме от кабинета ѝ странично, както правехме обикновено — неучтиво е да обърнеш гръб на Леля Лидия.
Папките за престъпления продължаваха да се появяват върху бюрото ми в библиотека „Хилдегард“. Не можех да реша какво да правя. В някои дни си мислех, че ще е истинско блаженство да стана пълноправна Леля — да узная старателно пазените тайни на Лелите, да си служа с тайна власт, да раздавам възмездие. В други се замислях за душата си — защото искрено вярвах, че имам душа — и колко покварена и извратена ще стане тя, ако постъпвам така. Дали мекият ми, помътен мозък не се втвърдяваше? Дали не ставах ледена, каменна, безмилостна? Дали не разменях своята грижовна и приспособима женска природа за несъвършено подобие на ръбатата и безмилостна мъжка природа? Не го исках, но как да го избегна, ако се стремя да стана Леля?
И после се случи нещо, което промени мнението ми за моето място в света и стана причина отново да благодаря на благосклонното Провидение.
Макар да ми беше позволен достъпът до Библията и да ми бяха показани многобройни опасни папки за престъпления, още не бях получила разрешение за достъп до Архива на кръвното родство, който се пазеше в заключена стая. Онези, които бяха влизали там, казваха, че вътре има многобройни редици с рафтове, пълни с папки. Били подредени по лавиците според ранга и обхващали само мъжете: Икономъже, Пазители, Ангели, Очи, Командири. В рамките на тези категории кръвното родство беше въведено първо по местоположение, след това по фамилно име. Жените бяха описани в папките на мъжете. Лелите нямаха папки, тяхното родословие не беше записано, защото те нямаше да имат деца. Това тайно ме натъжаваше — обичах децата, винаги съм искала да имам деца, просто не исках онова, което вървеше заедно с тях.
Всички Молителки получаваха инструкции относно съществуването на Архива и неговите цели. Вътре се пазеше информация кои са били Прислужниците, преди да станат Прислужници, кои са били децата и техните бащи — не само официално записаните бащи, но и незаконните, защото имаше много жени — и Съпруги, и Прислужници — които отчаяно копнееха да имат бебета независимо по какъв начин. Във всички случаи обаче Лелите записваха родословието: след като толкова много по-възрастни мъже се женеха за млади момичета, Галаад не можеше да рискува опасното и Греховно кръвосмешение между бащи и дъщери, което можеше да се получи, ако никой не следеше.