Леля Лидия ни пусна да влезем, после огледа коридора в двете посоки и затвори вратата.
— Благодаря, че дойдохте — каза тя. — Седнете.
Ние се настанихме на двата стола, които ни посочи — от двете страни на Джейд. Леля Лидия също седна, като се облегна с длани върху бюрото, за да си помогне. Ръцете ѝ леко трепереха. Остарява, помислих си. Само че това сякаш не беше възможно — та Леля Лидия няма възраст!
— Трябва да споделя с вас информация, която съществено ще повлияе върху бъдещето на Галаад — каза Леля Лидия. — Вие ще изиграете важна роля в него. Достатъчно храбри ли сте? Готови ли сте?
— Да, Лельо Лидия — казах и Бека повтори същото.
На по-младите Молителки постоянно се внушаваше колко важна роля им е отредена и че от тях се иска храброст. Обикновено това означаваше, че ще трябва да се откажат от нещо, например от време или от храна.
— Добре. Ще бъда кратка. Първо, Лельо Имортел, трябва да ви осведомя за нещо, което другите две вероятно вече знаят. Бебето Никол е тук, в Галаад.
Недоумявах — защо това момиче Джейд научаваше толкова важна новина? Тя едва ли имаше представа какво въздействие ще окаже появата на толкова емблематична личност сред нас.
— Наистина ли? О, хвала, Лельо Лидия! — възкликна Бека. — Чудесна новина. Тук ли е? В Галаад? Но защо не е разгласено на всички? Това е истинско чудо!
— Моля ви, Лельо Имортел, овладейте се. Трябва да добавя, че бебето Никол е полусестра на Леля Виктория.
— Стига бе! — възкликна Джейд. — Не мога да повярвам!
— Джейд, това все едно не съм го чула — каза Леля Лидия. — Самоуважение, самопознаване, самоконтрол.
— Извинете — смотолеви Джейд.
— Агнес! Искам да кажа… Лельо Виктория! — възкликна Бека. — Ти имаш сестра! Каква радост! И то не коя да е, а бебето Никол. Голяма щастливка си, бебето Никол е възхитително!
На стената на Леля Лидия висеше обичайната снимка на бебето Никол — наистина беше възхитителна, но всички бебета са.
— Може ли да те прегърна? — попита ме Бека.
Трудно ѝ бе да се настрои позитивно. Сигурно ѝ беше тъжно, че аз имам прочута роднина, а тя си няма никого — дори неистинският ѝ баща беше позорно екзекутиран.
— Успокойте се, моля — каза Леля Лидия. — Минало е доста време, откакто бебето Никол беше бебе. Вече е пораснала.
— Разбира се, Лельо Лидия — съгласи се Бека. Седна и скръсти ръце в скута си.
— Но след като е тук, в Галаад, Лельо Лидия — обадих се, — къде точно се намира?
Джейд се засмя. Прозвуча по-скоро като лай.
— В Ардуа Хол — отговори усмихната Леля Лидия.
Все едно ни задаваше гатанки, сигурно много се забавляваше. А ние вероятно сме изглеждали адски озадачени. Познавахме всички в Ардуа Хол, къде можеше да бъде бебето Никол?
— Тя е в тази стая — съобщи Леля Лидия и махна с ръка. — Джейд е бебето Никол.
— Не може да бъде! — възкликнах.
Джейд е бебето Никол? Следователно Джейд е моя сестра?
Бека седеше със зяпнала уста и гледаше вторачено Джейд.
— Не — прошепна тя с опечалено лице.
— Извинявай, че не съм възхитителна — каза Джейд. — Помъчих се, но хич не ме бива.
Сигурна съм, че искаше да се пошегува, да разведри атмосферата.
— О… не исках… — Казах. — Просто… не приличаш на бебето Никол.
— Така е, не прилича — съгласи се Леля Лидия. — Обаче прилича на теб.
Донякъде беше вярно — очите да, но не и носът. Сведох очи към ръцете на Джейд, сключени в скута ѝ. Исках да я помоля да изпъне пръсти, за да ги сравня със своите, но май щях да я засегна. Не исках да си помисли, че търся доказателства дали е истинската, защото в противен случай ще я отхвърля.
— Много се радвам, че имам сестра — казах ѝ вежливо, когато се опомних от първоначалната изненада.
Това непохватно момиче и аз имахме една и съща майка. Трябваше да се постарая много.
— И двете сте големи щастливки — отбеляза Бека с копнеж.
— Ти си ми като сестра — уверих я, — затова Джейд е и твоя сестра.
Не исках Бека да се чувства изоставена.
— Може ли да те прегърна? — обърна се Бека към Джейд.
А може би вече трябва да я наричам „Никол“ в тези свои разкази.
— Ами да — отговори Никол и получи кратка прегръдка от Бека. Последвах примера ѝ. — Благодаря — каза тя.
— Благодаря ви, Лельо Имортел и Лельо Виктория — каза Леля Лидия. — Демонстрирате възхитителен дух на приобщаване и приемане. А сега ви моля да ме удостоите с пълното си внимание.
Извърнахме лица към нея.
— Никол няма да остане дълго при нас — каза Леля Лидия. — Не след дълго ще напусне Ардуа Хол и ще се върне обратно в Канада. Ще отнесе важно послание. Искам и двете да ѝ помогнете.