Слисах се. Защо Леля Лидия се канеше да я пусне обратно? Никоя нова послушница в нашата вяра не се връщаше обратно — това беше държавна измяна, а ако тази личност беше бебето Никол, измяната беше десетократно по-голяма.
— Но, Лельо Лидия, законът го забранява, а също и Божията воля, известена от Командирите.
— Разбира се, Лельо Виктория, но вие и Леля Имортел вече сте прочели много тайни папки, които слагах на бюрата ви, и сте наясно с плачевното ниво на покварата, обхванала Галаад в момента.
— Да, Лельо Лидия, но нали…
Не бях сигурна, че и Бека е чела папките за престъпленията. И двете се бяхме съобразили с грифа „Строго секретно“, но по-важното беше, че и двете искахме да се пощадим взаимно.
— Целите на Галаад отначало бяха чисти и благородни, всички сме единодушни — каза тя. — Но бяха подкопани и опетнени от себичните и жадните за власт, както неведнъж е ставало в хода на историята. Сигурно бихте искали това да се оправи.
— Да — кимна Бека, — разбира се, че го искаме.
— Не забравяйте и клетвите си. Положили сте обет да помагате на жените и на момичетата. Сигурна съм, че сте го сторили искрено.
— Да, Лельо Лидия — уверих я. — Така е.
— С това ще им помогнете. А сега, не искам да ви принуждавам да правите нищо против волята си, но съвсем ясно ще ви обясня какво е положението. След като ви разкрих тази тайна — че бебето Никол е тук и че скоро ще влезе в ролята на мой куриер — всяка минута, в която вие не разкривате тази тайна на Очите, е държавна измяна. Ако я разкриете, вероятно ще бъдете сурово наказани, може би дори екзекутирани, защото сте я премълчали дори за миг. Излишно е изобщо да споменавам, че и аз ще бъда екзекутирана, а Никол много скоро ще бъде като папагал в клетка. Ако не се подчинява, те ще я убият по един или друг начин. Няма да се поколебаят, чели сте папките с престъпленията.
— Не може да им го причините! — каза Никол. — Не е честно, това е емоционално изнудване!
— Ценя възгледите ти, Никол — каза Леля Лидия, — но тук младежките ти представи за справедливост не са приложими. Не давай израз на чувствата си и ако искаш отново да видиш Канада, смятай това за заповед. — Тя се обърна към нас двете: — Разбира се, свободни сте сами да вземате решения. Аз ще изляза от стаята. Никол, ти ела с мен. Нека да оставим сестра ти и приятелката ѝ насаме за малко, за да преценят с какви възможности разполагат. Ще се върнем след пет минути и тогава ще искам да ми кажете дали сте съгласни. Другите подробности около мисията си ще научите, когато му дойде времето. Хайде, Никол.
Тя хвана Никол за ръката и я изведе от стаята.
Очите на Бека бяха ококорени и уплашени, моите сигурно също.
— Трябва да го направим — каза Бека. — Не бива да допуснем да умрат. Никол ти е сестра, а Леля Лидия…
— Какво да направим? — попитах. — Не знаем за какво ни моли.
— Моли ни за покорство и лоялност — каза Бека. — Нали помниш как ни спаси… и двете? Трябва да се съгласим.
След като излязохме от кабинета на Леля Лидия, Бека отиде в библиотеката за дневната си смяна, а Никол и аз се върнахме заедно в апартамента.
— Сега, след като стана ясно, че сме сестри — казах, — можеш да ми казваш Агнес, когато сме само двете.
— Добре, ще опитам — отговори Никол.
Отидохме в общата дневна.
— Искам да споделя нещо с теб — казах. — Само минутка.
Качих се на горния етаж. Там, под дюшека си, пазех двата листа от папката за кръвното родство, нагънати многократно. Когато се върнах, разгънах ги и ги загладих с длан. Положих ги върху масата и Никол — досущ като мен — не устоя и положи ръка върху снимката на майка ни.
— Невероятно — каза тя. — Дръпна ръка и отново разгледа снимката. — Според теб приличам ли на нея?
— И аз се питах същото — отвърнах.
— Помниш ли я изобщо? Аз трябва да съм била съвсем малка.
— Не съм сигурна — казах. — Понякога ми се струва, че си спомням нещо. Имало ли е друга къща? Пътувала ли съм някъде? Но може и просто да мечтая.
— Ами бащите ни? — попита тя. — Защо техните имена са заличени?
— Може би искат някак да ни предпазят — предположих.
— Благодаря ти, че ми го показа — рече Никол. — Но според мен не бива да държиш тук тези листове. Ами ако те хванат с тях?
— Знам. Опитах се да ги върна, но папката вече я нямаше.
В крайна сметка решихме да накъсаме листовете на ситни парченца и да ги изхвърлим в тоалетната.