XXII
Чудесия
Свидетелски разказ 369А
Шейсета глава
Два дни преди деня, в който с Бека трябваше да получим перлените си нанизи, докато казвахме вечерните си молитви, неочаквано ни посети Леля Лидия. Бека отвори вратата.
— А, Лельо Лидия — възкликна тя изненадано. — Хвала!
— Отдръпнете се, моля, и затворете вратата след мен — каза Леля Лидия. — Бързам. Къде е Никол?
— Горе, Лельо Лидия — отговорих.
Докато с Бека се молехме, Никол обикновено излизаше от стаята и отиваше да прави физическите си упражнения.
— Повикайте я, моля. Спешно е — настоя Леля Лидия.
Дишаше по-учестено от обикновено.
— Добре ли сте, Лельо Лидия? — попита разтревожено Бека. — Искате ли чаша вода?
— Не си прави труда — отговори тя.
В стаята влезе Никол.
— Всичко наред ли е? — попита.
— Всъщност не е — отговори Леля Лидия. — Притиснати сме в ъгъла. Командир Джъд нахлу в печатницата ни, търсеше предателя. Не намери уличаващи доказателства, само силно разстрои Леля Уенди, но за съжаление, е научил, че Джейд не е истинското име на Никол. Научил е, че тя е бебето Никол, и е твърдо решен да се ожени за нея колкото може по-скоро, за да нарасне собственият му престиж. Иска сватбата да се излъчва по Галаадската телевизия.
— Тройна гадост! — изруга Никол.
— Внимавай как се изразяваш — предупреди я Леля Лидия.
— Не могат да ме принудят да се омъжа за него! — каза Никол.
— Все някак ще успеят — каза Века.
Беше силно пребледняла.
— Това е ужасно — намесих се и аз.
От папката за Командир Джъд, която бях прочела, знаех, че тази вероятност е повече от ужасна — беше равносилна на смъртна присъда.
— Какво можем да направим?
— Вие двете с Никол заминавате утре — каза ми Леля Лидия. — Колкото може по-рано. Не може да използваме дипломатически самолет на Галаад, Джъд няма да позволи и ще го спре. Трябва да тръгнете по друг път.
— Но ние не сме готови — възразих. — Нямаме нито перли, нито рокли, нито канадски пари, не са готови брошурите, раничките.
— Ще ви донеса всичко необходимо по-късно — каза Леля Лидия. — Уредила съм пропуск на Никол като Леля Имортел. За жалост, няма да имам време да променя планираното пребиваване на Леля Имортел в молитвения дом. Такава измама и бездруго нямаше да остане незабелязана дълго.
— Леля Хелена ще забележи, че Никол я няма — казах. — Тя винаги ни брои. Ще се чудят и защо Бека… Леля Имортел… също я няма.
— Така е — съгласи се Леля Лидия. — Затова се налага да ви помоля за специална услуга, Лельо Имортел. — Моля ви да се скриете за четиресет и осем часа, след като двете заминат. В библиотеката може би?
— Не там — каза Бека. — Има твърде много книги. Няма място за човек.
— Сигурна съм, че ще измислите нещо — каза Леля Лидия. — Цялата ни мисия и личната безопасност на Леля Виктория и на Никол зависят от вас. Огромна отговорност е — новият Галаад ще стане възможен само благодарение на вас. Нали не искате другите да бъдат заловени и обесени?
— Не, Лельо Лидия — прошепна Бека.
— Запретнете ръкави тогава — бодро нареди Леля Лидия. — Напрегнете си мозъците!
— Натоварвате я прекалено много — каза Никол на Леля Лидия. — Защо да не замина сама? А после Леля Имортел и Агнес… тоест Леля Виктория… ще пътуват заедно, когато му е времето.
— Не ставай глупава — скарах ѝ се. — Веднага ще те арестуват. Перлените момичета винаги пътуват по двойки, а дори да не носиш униформата, момиче на твоята възраст не може да пътува без придружител.
— Трябва да направим да изглежда, все едно Никол се е прехвърлила през стената — каза Бека. — Така няма да търсят съучастници в Ардуа Хол. А аз ще се скрия някъде вътре.
— Каква умна идея, Лельо Имортел — похвали я Леля Лидия. — Може би Никол ще ни услужи и ще напише бележка в този дух. Може да обясниш, че си разбрала колко неподходяща си да станеш Леля — това лесно ще го разберат. После може да кажеш, че си избягала с Икономъж — с някой нископоставен работник, който ни помага с ремонтите и ти е обещал брак и семейство. Така ще демонстрираш поне похвално намерение за създаване на потомство.
— Друг път! Но няма проблем — отговори Никол.
— Няма проблем и още…? — попита хладно Леля Лидия.
— Няма проблем, Лельо Лидия — отговори Никол. — Ще напиша бележката.
В десет часа, когато вече беше тъмно, Леля Лидия отново беше на прага с обемист черен платнен сак. Века ѝ отвори.
— Благословена да сте, Лельо Лидия — каза тя.