— Наближаваме ли брега? — попитах след малко.
— Надявам се — отвърна Никол. — Защото, ако не е така, скоро ще се върнем в Галаад.
— Може да скочим зад борда — предложих.
Каквото и да се случеше, невъзможно беше да се върнем обратно в Галаад — вече сигурно бяха открили отсъствието на Никол и че тя всъщност не е избягала с мъж. Не можехме да предадем Бека и всичко, което беше сторила за нас. По-добре да умрем.
— Мамичката му — изруга Никол. — Двигателят спря.
— О, не — възкликнах. — Можеш ли…
— Опитвам се. Мамка му проклета!
— Какво? Какво има?
Трябваше да повиша глас — от всички страни ни обгръщаха мъгла и шумът на водата.
— Късо съединение, струва ми се — каза Никол. — Или акумулаторът е паднал.
— Да не би да са го направили нарочно? — попитах. — Може би искат да умрем?
— Няма начин! — каза Никол. — Защо ще убиват клиентите си? Сега трябва да гребем.
— Да гребем ли? — попитах.
— Да, с веслата. Аз мога само с дясната ръка, другата е като праханка. Само не ме питай какво е праханка, по дяволите!
— Не съм виновна, че не знам такива неща.
— Сега точно ли искаш да го обсъждаме? Адски съжалявам, обаче в момента положението е страшно критично! Веднага грабвай веслото.
— Добре де, ето, взех го.
— Пъхни го в ключа. В ключа за греблото! Ето това нещо! Така, сега с две ръце. Добре, гледай мен. Като кажа: давай, спусни веслото във водата и го дръпни — каза Никол. Всъщност крещеше.
— Не знам как. Чувствам се безполезна.
— Престани да плачеш — каза тя. — Не ме интересува как се чувстваш! Просто го направи! Веднага! Когато ти кажа, дръпни греблото към себе си. Виждаш ли светлината? Приближава се!
— Според мен не се приближава — възразих. — Много сме далеч. Морето ще ни завлече.
— Не, няма — настоя Никол. — Не и ако се постараем. Хайде, давай! И пак! Точно така. Давай! Давай! Давай!
XXV
Пробуждане
Ръкописът от Ардуа Хол
Шейсет и осма глава
Леля Видала отвори очи. Още не беше продумала. Работеше ли изобщо умът ѝ? Помнеше ли, че е видяла момиче на име Джейд, облечено със сребристата рокля на Перлените момичета? Помнеше ли удара, който я е повалил? Щеше ли да го каже? Ако отговорът на първия въпрос беше „да“, и на втория щеше да бъде „да“. Щеше да събере две и две… кой, освен мен би подпомогнал такъв сценарий? Ако ме изобличеше пред някоя медицинска сестра, информацията веднага щеше да стигне до Очите и после часовникът щеше да спре. Трябваше да взема предпазни мерки. Но какви и как?
В Ардуа Хол се говореше, че ударът ѝ е бил предизвикан от преживян шок или дори от някакво нападение. Съдейки по следите от стъпки в пръстта, явно е била завлечена зад статуята ми. Прехвърлиха я от интензивното в реанимация, а Леля Елизабет и Леля Хелена се редуваха да седят до леглото ѝ и да чакат първите ѝ думи — и двете се подозираха взаимно. Не можех да остана насаме с нея.
Бележката на избягалото момиче беше обект на многобройни спекулации. Хрумването за водопроводчика беше чудесно — убедителна подробност. Гордея се с изобретателността на Никол и се надявам тя да ѝ бъде от полза в близко бъдеще. Способността да измисляш убедителни лъжи, е талант, който не бива да се подценява.
Естествено, потърсиха мнението ми относно уместния начин на действие. Не е ли редно да организираме издирване? Заявих, че сегашното местоположение на момичето няма голямо значение, ако целта е брак и потомство, но Леля Елизабет възрази, че мъжът може да се окаже похотлив измамник и дори агент на „Мейдей“, промъкнал се в Ардуа Хол предрешен. И в двата случая щеше да се възползва от Джейд и после да я изостави, след което тя щеше да бъде годна само за Прислужница, поради което се налагало веднага да я намерим и да арестуваме въпросния мъж за разпит.
Ако наистина имаше мъж, точно това би следвало да предприемем — разумните момичета не напускат Галаад, а добронамерените мъже не бягат заедно с тях. Затова се наложи да се съглася и изпратихме отряд от Ангели да претърси околните къщи и улици. Ангелите не бяха въодушевени — преследването на заблудени млади момичета не беше представата им за героизъм. Излишно е да казвам, че не намериха нито Джейд, нито измисления от нея водопроводчик.
Леля Елизабет сподели мнението си, че в цялата история има нещо много подозрително. Съгласих се с нея и признах, че съм не по-малко озадачена. Само че какво може да се направи? Следата вече бе изстинала и можехме само да чакаме как ще се развият събитията.