Не беше лесно да заблудим Командир Джъд. Той ме повика в кабинета си на спешна среща.
— Изгубили сте бебето Никол! — Целият трепереше от овладян гняв и от страх: тъкмо беше докопал Никол, а тя му се беше изплъзнала — това нямаше да се хареса на Съвета. — Кой друг знае за истинската ѝ самоличност?
— Никой — уверих го. — Вие и аз. И самата Никол, разбира се. Прецених за уместно да споделя с нея тази информация, за да я убедя в по-висшето ѝ предназначение. Никой друг.
— Не бива да узнават! Как го допуснахте? Да я доведете в Галаад, а после да ви я отмъкнат… Репутацията на Очите ще пострада, да не говорим за тази на Лелите!
Не мога да ви опиша колко приятно ми беше да гледам как Джъд се гърчи, но си лепнах най-мрачното изражение, на което бях способна.
— Вземаме мерки — казах. — Тя или наистина е избягала с онзи мъж, или е била отвлечена. Ако е второто, извършителят най-вероятно работи с „Мейдей“.
Печелех време. Човек винаги печели нещо.
Броях часовете. Часовете, минутите, секундите. Имах основание да се надявам, че пратеничките ми са на път и ще посеят семето на гибелта на Галаад. Неслучайно от години правех копия на папките със секретните документи за престъпленията на висшестоящите в Галаад.
Намериха раничките на двете Перлени момичета в началото на стара туристическа пътека във Върмонт. В тях бяха роклите им на Перлени момичета, обелки от портокал и един перлен наниз. Претърсиха района с кучета. Без резултат.
Просто някой опитваше да отвлече вниманието.
Ремонтният ни отдел проучи оплакването за недостиг на вода от Лелите във вход А и Б и откриха клетата Леля Имортел в резервоара — запушила беше тръбата. Пестеливото дете беше съблякло дрехите си, за да може друго момиче да ги използва — намериха ги старателно сгънати на най-горното стъпало на стълбата. От приличие не беше свалила бельото си. Точно такова поведение очаквах от нея. Не мислете, че не съм опечалена от загубата ѝ, но си напомних, че саможертвата ѝ беше доброволна.
Тази новина предизвика нова вълна от предположения: разнесе се слух, че Леля Имортел е била убита, а имаше ли по-вероятен извършител от изчезналата канадка, известна като Джейд, спечелена наскоро за вярата ни? Много от Лелите — сред тях и онези, които бяха приветствали толкова доволно и възторжено нейната поява — в момента твърдяха как още от самото начало са надушвали нещо измамно в нея.
— Ужасен скандал — каза Леля Елизабет. — Ще ни се отрази зле!
— Ще го прикрием — казах. — Ще кажа, че Леля Имортел е отишла да провери къде е повредата в резервоара, за да спести труда на ценни работници. Сигурно се е спънала или е припаднала. Нещастен случай при самоотвержено изпълнение на дълга. Това ще кажа на тържественото и хвалебствено погребение, което ще организираме.
— Гениално — каза Леля Хелена, но с нотка на съмнение.
— Смятате ли, че някой ще повярва? — попита Леля Елизабет.
— Ще повярват на онова, което е в интерес на Ардуа Хол — отсякох категорично. — А то е същото като собствения им интерес.
Спекулациите се засилваха обаче. Двете Перлени момичета бяха минали през портата — Ангелите на пост се кълняха в това — и документите им били наред. Дали едната е била Леля Виктория, която още не се появяваше в столовата? Ако не, къде беше тя? А ако е била тя, защо е заминала за мисията си по-рано, преди Благодарението? Не е била придружавана от Леля Имортел, така че кое е било второто Перлено момиче? Възможно ли е Леля Виктория да е имала съучастничка в двойното бягство? Защото случилото се все повече започваше да прилича на бягство. Стигнахме до извода, че оставената бележка също е част от плана и цели да ни измами и да забави преследването. Лелите шушукаха помежду си за вероломството и лукавството на незрелите момичета — особено чужденките.
Пристигна новината, че две Перлени момичета са били забелязани на автогарата в Портсмут, Ню Хампшър. Командир Джъд издаде заповед за издирване — тези измамнички, както ги нарече той, трябвало да бъдат заловени и доведени за разпит. И да не разговарят с никой друг, освен с него. Направят ли опит за бягство, заповедта беше да се стреля на месо.
— Доста сурово — отбелязах. — Те са неопитни. Сигурно са били подведени.
— При тези обстоятелства бебето Никол ще ни бъде по-полезно мъртво, отколкото живо — отсече той. — Нали го разбирате, Лельо Лидия?
— Извинете глупостта ми — отвърнах. — Аз вярвах, че тя е искрена в желанието си да се присъедини към нас. Щеше да е огромен успех, ако беше истина.