След откриването на онези знаменателни записи бяха направени още две забележителни находки, които, ако са автентични, ще обогатят съществено нашето разбиране за този отдавна отминал период от нашата обща история.
Първо, документът, известен като „Ръкописът от Ардуа Хол“. Това е поредица от ръкописни страници, открита в изданието от деветнайсети век на книгата на кардинал Нюман Apologia Pro Vita Sua. Книгата е закупена на търг от Дж. Гримсби Додж, от Кеймбридж, Масачузетс. Племенникът му наследява сбирката и продава ръкописа на търговец на антики, който оценява неговата стойност и привлича вниманието ни към него.
Ето снимка на първата страница. Ръкописът е четлив за подготвените да разчитат почерци от по-старо време, страниците са обрязани, за да се поместват в нишата, издълбана в книгата на кардинал Нюман. Радиовъглеродното датиране на хартията не изключва късногалаадския период, а използваното мастило на първите страници е обикновено мастило за рисуване от същото време, черно, макар че някои страници са изписани и със синьо. Писането е било забранено за момичетата и жените, с изключение на Лелите, обаче в училищата дъщерите на елитните семейства изучават рисуване, поради което има и снабдяване с такова мастило.
В „Ръкописът от Ардуа Хол“ пише, че негова авторка е някоя си „Леля Лидия“, представена доста неласкаво в записите, открити в металното шкафче. Вътрешни доказателства подсказват, че тя може би е същата „Леля Лидия“, която археолозите сочат като личността, на която е посветена голямата и неумело изпълнена статуя, открита в изоставена птицеферма седемдесет години след падането на Галаад. Носът на централната фигура на статуята е счупен, една от второстепенните фигури е без глава — вероятно вследствие на вандализъм. Ето изображение на статуята. Извинете за лошата светлина, лично съм правил снимката, а не съм най-добрият фотограф на света. Бюджетни ограничения не ми позволиха да наема професионален фотограф. (Смях.)
Персонажът на Леля Лидия се споменава в няколко доклада на дълбоко законспирирани агенти на „Мейдей“ като лукава и безмилостна личност. Не сме успели да я открием поради оскъдните телевизионни материали, запазени от онзи период, но поставена в рамка снимка, на гърба с ръкописен надпис „Леля Лидия“, е изкопана от развалините на девическо училище, бомбардирано по време на падането на Галаад.
Много неща сочат същата „Леля Лидия“ като авторка на нашия ръкопис, но както винаги, трябва да подходим предпазливо. Да допуснем, че ръкописът е фалшификат; не несръчен опит за измама, направен в наше време — хартията и мастилото бързо биха изобличили такава измама, а фалшификат, направен в самия Галаад, дори в Ардуа Хол.
Ами ако въпросният ръкопис е замислен като капан, чиято цел е да уличи съответния субект, досущ като писмата от тайното ковчеже, довели до смъртта на Мария Стюарт? Дали не е възможно този уличаващ документ да е съставен, с надежда да бъде намерен от Очите, от някой от враговете на „Леля Лидия“, описани в самия ръкопис — например Леля Елизабет или Леля Видала — който завижда за властта на Леля Лидия и се домогва до поста ѝ, познава добре и почерка ѝ, и стила ѝ на изразяване?
Има такава слаба вероятност. Като цяло обаче съм склонен да поддържам мнението, че нашият ръкопис е автентичен. Несъмнен факт е, че някой от Ардуа Хол е дал повратната микроточка на две полусестри, бегълки от Галаад, чието пътуване ще разгледаме след малко. Те самите твърдят, че този човек е Леля Лидия — защо да не им вярваме?
Разбира се, освен ако историята на момичетата за „Леля Лидия“ не цели отвличане на вниманието, за да бъде запазена в тайна истинската самоличност на двойния агент на „Мейдей“ в случай на предателство от средите на самата организация „Мейдей“. Винаги съществува такава възможност. В нашата професия отворим ли една тайнствена кутия, в нея нерядко се оказва скрита друга.
Така стигаме до два документа, чиято автентичност е почти сигурна. Те са озаглавени като свидетелски разкази на две млади жени, които, според собствените им думи, са открили в Архива на кръвното родство, съхраняван от Лелите, факта, че са полусестри. Авторката, която се представя като „Агнес Джемайма“, твърди, че е отраснала в Галаад. Другата, която се представя като „Никол“, изглежда, е по-млада от нея с осем-девет години. В показанията си тя описва как е научила от двама агенти на „Мейдей“, че е била тайно изнесена от Галаад като бебе.
„Никол“ може и да ви изглежда твърде млада на години и опит за опасната мисия, която двете провеждат с такъв успех, но тя не е по-млада от мнозина други, участвали в операциите на съпротивата и в шпионската мрежа през вековете. Някои историци дори твърдят, че хората на тази възраст са много подходящи за подобни приключения, защото младите хора са идеалисти, нямат ясно съзнание за това, че може да загинат, и притежават изключително силна жажда за справедливост.