Смята се, че описаната мисия била от огромно значение за окончателното рухване на Галаад, тъй като материалите, изнесени от по-младата сестра — микроточка, поставена в татуировката ѝ, което, признавам, е новаторски метод за доставяне на сведения (смях) — разкриват огромен брой дискредитиращи лични тайни на служители от най-високите етажи на властта в Галаад. Специално внимание заслужава поредицата заговори на някои Командири за елиминирането на други.
Оповестяването на тази информация предизвиква така наречена Чистка Баал, която разрежда редиците на елита, разклаща режима, предизвиква военен преврат и народен бунт. Гражданските размирици и хаос в резултат дават възможност да се разгърне кампания за саботиране на режима, координирана от съпротивителното движение „Мейдей“, и да бъдат осъществени поредица от успешни нападения от различни части на бившите Съединени щати: например планинските области в Мисури, областите около Чикаго и Детройт, Юта заради кипящото там възмущение от клането на мормони, състояло се в щата, Република Тексас, Аляска и повечето части на Западното крайбрежие. Това обаче е друга история, която военните историци все още изграждат.
Аз ще съсредоточа вниманието си върху самите свидетелски разкази, записани най-вероятно за да бъдат употребени от съпротивителното движение „Мейдей“. Тези документи се намирали в библиотеката на Университета Инну в Шешатшиу, Лабрадор. Никой не ги е открил по-рано вероятно защото не са били описани ясно, а са носели заглавието „Анали на кораба «Нели Дж. Банкс»: две приключения“. Всеки, който попадне на подобно заглавие, би допуснал, че става дума за описание на контрабанда на алкохол в миналото, защото „Нели Дж. Банкс“ е известен кораб за контрабандна търговия с ром от началото на двайсети век.
Истинското съдържание стана ясно едва когато Миа Смит, една от нашите докторантки, търсейки тема за дисертацията си, отворила папката. Когато ми предаде материалите, за да ги оценя, аз много се развълнувах, тъй като разказите на очевидци от Галаад стават все по-редки — особено такива, свързани с живота на момичетата и на жените. Трудно е било на хора, лишени от шанса за грамотност, да оставят подобни записи.
Ние, историците, обаче сме се научили да поставяме под съмнение първите си предположения. Дали това двойно повествование не е хитроумен фалшификат? Екип от наши докторанти тръгна по маршрута, описан от двете предполагаеми свидетелки — изследователите най-напред очертаха вероятния път на момичетата по суша и по море, после пропътуваха лично маршрута с надеждата да открият останали някъде улики. Влудяващо е, че текстовете не са датирани. Надявам се, ако вие някога участвате в подобно бягство, да окажете по-голямо съдействие на бъдещите историци и да впишете месеца и годината. (Смях.)
След като много пъти попадаха на задънена улица и пренощуваха в компанията на плъхове в порутена фабрика за омари в Ню Хампшър, хората от екипа попаднаха на възрастна жена, която живее тук, в Пасамакуоди. Тя сподели, че нейният прадядо ѝ разказвал за превозването на хора до Канада — предимно жени — с риболовно корабче. Той дори пазел карта на областта, която правнучката му ни подари — тъкмо се канела да изхвърли този стар боклук, понеже нямало да има кой да разчисти след нейната смърт.
Ще ви покажа снимка на тази карта.
С лазерна показалка ще проследя най-вероятния маршрут, по който са минали двете млади бегълки: с автомобил дотук, с автобус дотук, с пикап дотук, с моторна лодка дотук и после на борда на „Нели Дж. Банкс“ до този бряг близо до Харбървил в Нова Скотия. Оттам са отишли по въздух до медицински център в бежански лагер на остров Кампобело в Ню Брънзуик.
Екипът от млади изследователи посети остров Кампобело и намиращата се на него лятна вила, построена от семейството на Франклин Делано Рузвелт през деветнайсети век, където временно се е намирал бежанският център. Галаад искал да прекъсне всички връзки с тази постройка, затова взривили сухопътната връзка от континенталната част на Галаад, за да предотвратят бягства по суша от страна на хора, които въздишат по демокрацията. В онези дни къщата преживяла трудни времена, но впоследствие е реставрирана и работи като музей. За съжаление, голяма част от мебелировката е изчезнала.