Нашите две млади жени са прекарали поне седмица в тази къща, защото според собствения им разказ и двете са се нуждаели от лечение от измръзване, а по-младата сестра получила и сепсис вследствие на инфекция. Докато оглеждал сградата, нашият предприемчив млад екип открил интригуващи резки в дървената рамка на прозорец на втория етаж.
Показвам ви ги на този кадър — отгоре са боядисани, но все още се различават.
Това е Н, вероятно за „Никол“ — вижда се хоризонталната чертица ето тук, а това е, Е, има и Г. Възможно е да обозначават „Ейда“ и „Гарт“. А обозначава ли „Агнес“? Малко по-надолу, ето тук, има и В — за „Виктория“ може би? Ето там се виждат буквите Л. Л. и вероятно се отнасят до „Леля Лидия“ от техните показания.
Коя е майката на тези две полусестри? Знаем, че е имало избягала Прислужница, която няколко години работила активно като агент на „Мейдей“. Оцеляла след поне два опита за покушение, работила няколко години под тройна закрила в техния разузнавателен отряд близо до Вари в Онтарио, който привидно бил ферма за производство на органичен коноп. Не сме изключили категорично тази личност като авторка на записите, съдържащи „Разказът на Прислужницата“ и намерени в металното шкафче, а според този разказ жената имала най-малко две деца. Прибързаните изводи обаче може да ни отклонят от целта, затова разчитам на бъдещите учени да изследват проблема по-задълбочено при възможност.
За онези, които проявяват интерес — засега достъпно само за участниците в симпозиума, но в зависимост от финансирането се надяваме да стане достояние и за широка читателска публика — с колегата ми, професор Нотли Уейд, сме подготвили факсимиле на трите свитъка с материали, които сме подредили по начин, който ни се струва смислен с оглед на повествованието. Може да заличиш историка от личността на разказвача, но не може да заличиш разказвача от личността на историка! (Смях, аплодисменти.) Номерирали сме разделите, за да улесним търсенето и цитирането — излишно е да отбелязвам специално, че тези цифри се появяват и в оригиналите. Екземпляри от факсимилето може да поискате на рецепцията, не повече от един на човек, моля, защото бройките са ограничени.
Приятно пътуване в миналото и докато сте там, поразсъждавайте над значението на буквите, издълбани в рамката на прозореца. Аз ще се огранича с предположението, че съответствието между инициалите и главните имена в нашите ръкописи най-малкото поражда размисли.
Ще завърша с едно още по-интригуващо късче от загадката.
На групата изображения, които предстои да ви покажа, се вижда статуя, която в момента се намира в парка „Бостън Комън“. Произходът ѝ показва, че не е от галаадския период — името на скулптора съвпада с това на творец, работил в Монреал няколко десетилетия след падането на Галаад, а статуята трябва да е била преместена на сегашното си местоположение няколко години преди хаоса след рухването на галаадския режим и последвалото го възстановяване на Съединените американски щати.
Надписът, изглежда, споменава главните действащи лица от нашите материали. Ако е така, двете ни млади пратенички наистина оцелели не само за да разкажат за случилото се, но и за да се съберат отново с майка си и със своите бащи, да имат свои деца и внуци.
Аз лично намирам този надпис за убедително свидетелство за автентичността на двата свидетелски разказа, с които разполагаме. Колективната памет е прословута със своята неточност и голяма част от миналото потъва в океана на времето завинаги, обаче от време на време водата се разделя и ни позволява да зърнем някое тайно съкровище, макар и само за миг. И макар че историята съдържа множество нюанси, а ние, историците, не можем да се надяваме на единомислие, аз вярвам, че вие ще се съгласите с мен поне за това.
Както виждате, статуята изобразява млада жена, облечена с костюма на Перлено момиче — забележете характерната наметка, перления наниз, раничката. Тя носи букет малки цветя, които нашият консултант ботаник разпозна като незабравки. На дясното ѝ рамо са кацнали две птички, които са от семейството на гълъбите или гургулиците.
Ето го и надписа. Буквите са позаличени и се четат трудно, затова си позволих да ги транскрибирам на ето това изображение. С което приключвам.
В памет на
БЕКА, ЛЕЛЯ ИМОРТЕЛ
този паметник е издигнат от нейните сестри
Агнес и Никол
и от майка им, техните бащи, техните деца и внуци.
И като признание за безценната служба на Л. Л.