При всяко посещение на Перлените момичета Мелани вземаше брошурите и обещаваше да ги държи на купчинка до касата. Понякога дори им връщаше останалите стари брошури — момичетата ги събираха, за да ги използват в други държави.
— Защо го правиш? — попитах я, когато бях на четиринайсет и вече проявявах интерес към политиката. — Нийл казва, че ние сме атеисти, а ти ги насърчаваш.
В училище изучавахме Галаад по три предмета — това беше ужасно място, където жените нямаха право да ходят на работа, нито да шофират, Прислужниците бяха принудени да забременяват като крави, само дето положението на кравите беше по-добро. Що за човек ще застане на страната на Галаад, ако не е чудовище? Особено ако е жена!
— Защо не им обясниш, че това е зло?
— Няма смисъл да се спори с тях — отговори Мелани. — Те са фанатички.
— Тогава аз ще им кажа.
Въобразявах си, че знам какво не им е наред на хората, най-вече на възрастните. Мислех, че съм способна да ги поставя на мястото им. Перлените момичета бяха по-големи от мен, не бяха деца — как бе възможно да вярват в тези щуротии?
— Не — рязко възрази Мелани. — Ще стоиш отзад. Не искам да разговаряш с тях.
— Защо не? Мога да се справя…
— Опитват се да подмамват момичета на твоята възраст да отидат с тях в Галаад. Ще ти кажат, че Перлените момичета помагат на жените и на девойките. Ще апелират към идеализма ти.
— Никога няма да се хвана! — възмутих се аз. — Имам мозък в главата, по дяволите!
Обикновено не ругаех в присъствието на Мелани и на Нийл, но понякога се изпусках.
— Внимавай какви ги говориш — предупреди ме Мелани. — Прави лошо впечатление.
— Извинявай. Ама наистина имам.
— Разбира се — съгласи се Мелани. — Но просто не ги закачай. Ако взема брошурите им, ще се махнат.
— Истински ли са перлите им?
— Фалшиви са — отговори Мелани. — Всичко в тях е фалшиво.
Девета глава
Въпреки това, което направи за мен, Мелани ухаеше някак далечно — на флорален сапун в къща, където съм на гости. Искам да кажа, че не ми миришеше на майка.
Като по-малка една от любимите ми книжки в училищната библиотека беше за човек, който попаднал сред вълча глутница. Не можел да се къпе, защото така ще заличи миризмата на глутницата и вълците ще го отхвърлят. А ние двете с Мелани по-скоро имахме нужда да добавим мириса на глутницата, онова, което да ни направи цялост, общност. Това обаче не се случи. Не си падахме по нежностите.
Освен това Нийл и Мелани не бяха като родителите на децата, които познавах. Държаха се прекалено предпазливо с мен, сякаш ще се счупя. Като че ли съм породисто коте, предоставено на грижите им — собственото си коте приемаш за даденост, държиш се непринудено с него, обаче с чуждото нещата стоят другояче, защото изгубиш ли го, ще изпитваш съвсем различна вина.
И още нещо: съучениците ми имаха свои снимки, много снимки. Родителите им документираха всяка минута от техния живот. Дори от раждането им, които носеха в час, за да разказват. Според мен това беше отвратително — кръв и грамадни крака в близък план, между които се подава малка глава. Имаха и свои снимки като бебета, стотици кадри. Дори да се оригнат, някой възрастен ще насочи обектива към тях и ще ги накара да повторят — сякаш живееха живота си два пъти: веднъж действително и втори път за портрет.
На мен това не ми се случваше. Сбирката на Нийл от стари фотоапарати беше готина, но в къщата всъщност нямаше нито един работещ. Мелани ми каза, че всичките ми ранни снимки изгорели при пожар. Само пълен глупак би ѝ повярвал, затова аз го сторих.
Сега ще ви разкажа каква глупост направих и какви бяха последиците. Не се гордея с поведението си — като погледна назад, виждам колко глупаво съм се държала, но тогава не го съзнавах.
Седмица преди рождения ми ден щеше да има протест заради Галаад. От страната тайно беше изнесен видеозапис на нова поредица от екзекуции и бе излъчен по телевизионните новини: как бесят жени по обвинение в ерес и вероотстъпничество, а също и за опит да изнесат бебета от Галаад, което по техните закони е държавна измяна. Като част от обучението ни по активна гражданска позиция учениците от двата последни класа на училището ни бяха освободени от занятия, за да отидем на протестите.