— Когато много мъже едновременно развратничат с едно момиче, то може да умре — каза Леля Видала. — С тази история Бог ни учи да приемаме покорно участта си и да не се бунтуваме срещу нея. — Мъжът трябвало да бъде почитан от жената, каза Леля Видала. Ако ли не, ето какъв бил резултатът. Бог винаги изпращал наказание съобразно престъплението.
Края на историята научих впоследствие — как господарят нарязал тялото на наложницата на дванайсет къса и ги разпратил до всички Израилеви племена, как призовал племената да отмъстят за осквернената му наложница, като убият нейните насилници, и как Вениаминовите синове отказали, защото убийците били от тях. Избухнал отмъстителен бой, Вениаминовите синове били почти избити, а съпругите и децата им — изтребени до крак. След това единайсетте други племена решили, че ще е трагедия да заличат дванайсетото, затова прекратили убийствата. Оцелелите синове Вениаминови официално нямали право да се женят за други съпруги и да имат други деца, защото останалите племена били положили клетва против тях, обаче неофициално им било подсказано, че могат да си откраднат момичета и да се оженят за тях, което и направили.
Ние обаче не чухме историята докрай, защото Бека избухна в сълзи.
— Това е ужасно, ужасно е! — нареждаше тя.
Останалите не помръдвахме.
— Овладей се, Бека — каза Леля Видала, ала Бека не можеше.
Плачеше толкова силно, че дъх не можеше да си поеме.
— Дали да не я прегърна, Лельо Видала? — попитах накрая.
Насърчаваха ни да се молим за другите момичета, но не и да ги докосваме.
— Е, добре — неохотно се съгласи Леля Видала.
Прегърнах Бека и тя се разрида на рамото ми.
Леля Видала се подразни от състоянието на Бека, но и се притесни. Баща ѝ не беше Командир, беше зъболекар, само че важен зъболекар, а Леля Видала имаше лоши зъби. Тя стана и излезе от стаята.
Няколко минути по-късно пристигна Леля Ести. Нея викаха, когато трябваше някой да ни успокои.
— Всичко е наред, Бека — каза тя. — Леля Видала не е искала да ви плаши. — Не беше точно така, но Бека престана да плаче и се разхълца. — Историята може да се възприеме и по друг начин. Наложницата съжалявала за стореното и искала да изкупи вината си, затова се пожертвала и не допуснала господарят ѝ да бъде убит от онези зли хора.
Бека леко извърна глава настрани и се заслуша.
— Храбра и благородна постъпка на наложницата, не мислиш ли? — Бека кимна едва-едва. Леля Ести въздъхна. — Всички трябва да правим жертви, за да помагаме на другите хора — каза тя успокоително. — Мъжете се жертват по време на война, а жените трябва да се жертват по други начини. Така са разпределени задълженията. А сега ни чака малка почерпка за разведряване. Донесла съм овесени бисквити. Момичета, може да си говорите.
Седяхме и хрупахме овесените бисквити.
— Не се дръж като бебе — прошепна Сонамит на Бека. — Това е само притча.
Бека сякаш не я чу.
— Аз никога, ама никога няма да се омъжа — промърмори тя едва чуто.
— Напротив, ще се омъжиш — възрази Сонамит. — Всички се омъжват.
— Не е вярно — каза Бека, но само на мен.
Петнайсета глава
Няколко месеца след сватбата на Пола и баща ми у дома пристигна Прислужница. Казваше се Кайлова, защото името на баща ми е Командир Кайл.
— По-рано е имала друго име — каза Сонамит. — На друг мъж. Местят ги, докато не родят бебе. И бездруго са блудници, не им трябват истински имена.
Според Сонамит блудницата е жена, която е „била“ не само със съпруга си, а и с други мъже. Макар че ние не знаем какво точно означава, че е „била“.
Прислужниците в такъв случай трябва да са двойно по-големи блудници, отново според Сонамит, защото дори нямали съпрузи. Само че човек не бива да се държи грубо с тях, нито да ги нарича пачаври, съветваше ни Леля Видала и си бършеше носа, защото като изкупление те служат на обществото и ние трябва да им бъдем признателни за това.
— Не разбирам как блудниците служат на обществото — прошушна Сонамит.
— Заради бебетата — прошепнах в отговор. — Прислужниците могат да раждат бебета.
— И други жени могат — възрази Сонамит, — а не са блудници.
Вярно беше, някои от Съпругите също можеха и някои от Иконосъпругите: виждали ги бяхме с издути кореми. Много жени обаче не можеха. Според Леля Ести всяка жена искаше да има бебе. Всяка жена, която не е Леля или Марта. Защото, твърдеше Леля Видала, ако не си Леля или Марта, каква полза от теб, щом не раждаш?
Появата на тази Прислужница означаваше, че моята мащеха Пола иска да има бебе, защото не смята мен за свое дете — моята майка беше Табита. Ами Командир Кайл? Явно и той не ме смяташе за свое дете. Сякаш и за двамата бях станала невидима. Гледаха мен, но през мен и виждаха стената.