— Разбира се — съгласих се вежливо. — Освен това, изглежда, се е превърнало в бизнес, поне отчасти.
— Трябва да прочистим целия регион! — отсече Леля Елизабет. — Сътрудничат си с „Мейдей“ в Канада.
— И Командир Джъд смята така — уверих я.
— Тези жени трябва да изпълнят дълга си към Божествения план като всички нас — каза Леля Видала. — Животът не е забавление.
Бяха скалъпили плана си, без да поискат предварително разрешението ми — което беше проява на неподчинение — аз се чувствах длъжна да го предам на Командир Джъд, още повече че дори да не го сторя, той със сигурност ще научи и ще забележи моята проява на недисциплинираност.
Същия следобед трите ме посетиха. Бяха въодушевени при акции в северната част на Ню Йорк бяха заловени седмина квакери, четирима активисти на движението „Обратно към земята“, двама канадски водачи за лов на лосове и един контрабандист на лимони, всеки от които беше заподозрян във връзки с Тайната женизница. След като изтръгнехме от тях цялата допълнителна информация, която бе възможно да притежават, щяхме да се отървем от тези хора, освен ако нямаха стойност като разменна монета: не за пръв път се правеха размени на заложници между „Мейдей“ и Галаад.
Разбира се, бях запозната с тези събития.
— Поздравления — казах. — Всяка от вас има заслуги, макар че няма да бъдат огласени. Естествено, Командир Джъд ще застане под светлината на прожекторите.
— Естествено — каза Леля Видала.
— Чест е да служим — каза Леля Хелена.
— На свой ред трябва да ви предам новини лично от Командир Джъд. Но да си остане между нас. — Те се приближиха, всички обичаме тайни. — Двама високопоставени активисти в Канада са елиминирани от нашите агенти.
— Пред Неговите очи! — каза Леля Видала.
— Перлените ни момичета са изиграли основната роля — додадох.
— Хвала! — обади се Леля Хелена.
— И една случайна жертва — казах. — Леля Адриана.
— Какво се е случило с нея? — попита Леля Елизабет.
— Очакваме разяснения.
— Ще се молим за душата ѝ — каза Леля Елизабет. — А Леля Сали?
— Мисля, че е в безопасност.
— Хвала!
— Разбира се — съгласих се. — Лошата новина обаче е, че открихме пробив в сигурността си. Двамата активисти на „Мейдей“, изглежда, са получавали информация от предатели в Галаад. Някой им е предавал съобщения оттук, информирал ги е за нашите операции по сигурността и дори за нашите агенти и доброволци в Канада.
— Кой може да е? — попита Леля Видала. — Това е вероотстъпничество!
— Очите се опитват да установят — поясних. — Затова, ако забележите нещо подозрително, каквото и да е от страна на когото и да е, дори в Ардуа Хол, веднага ми съобщете.
Трите се умълчаха и се спогледаха. Предупреждението ми обхващаше и тях.
— О, не може да бъде — каза Леля Хелена. — Само си представете какъв позор би било това за нас!
— Всички в Ардуа Хол са безупречни — отсече Леля Елизабет.
— Но човешкото сърце е непочтено — отбелязах. — Междувременно браво на вас. Осведомете ме какво сте научили от квакерите и за всичко останало.
Записвам, записвам, но често се опасявам, че е напразно. Черното мастило за рисуване, което използвам, вече свършва — скоро ще трябва да мина на синьо. Няма да ми е трудно да реквизирам шишенце от запасите на училище „Видала“ — там преподават рисуване. Ние, Лелите, се снабдявахме с химикалки от черния пазар, но вече не е възможно — доставчикът от Ню Брънзуик е арестуван, след като досега твърде често успяваше да се промъква между капките.
И така, разказвах ви за микробуса със затъмнени стъкла — не, връщам се страница назад и виждам, че сме пристигнали на стадиона.
Там с Анита ни побутнаха да вървим надясно. Присъединихме се към стадо жени — описвам ги като стадо, защото ни подбираха точно като стадо. Тази група беше насочвана към най-евтините скамейки, отделени с жълта лента като на местопрестъпленията. Сигурно бяхме към четиресет жени. След като ни настаниха, свалиха белезниците. Вероятно им трябваха за други затворнички.
Двете с Анита седнахме една до друга. От лявата ми страна имаше жена, която не познавах, но ме осведоми, че е адвокат. От дясната страна на Анита седеше друга адвокатка. Зад нас — четири съдийки, пред нас — още четири. Всички бяхме съдийки или адвокатки.