— Ти ченге ли си? — попитах.
— Не.
— Каква си тогава?
— Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре — отговори тя.
Спряхме пред голяма четвъртита сграда. На табелата пишеше: БОГОСЛУЖЕБЕН ДОМ и РЕЛИГИОЗНО ОБЩЕСТВО НА ПРИЯТЕЛИТЕ (КВАКЕРИ).
Ейда паркира колата до сив микробус.
— Ще продължим с него — обясни ми.
Влязохме през страничната врата. Ейда кимна на мъжа, който седеше на малко бюро.
— Елайджа, имаме поръчки — осведоми го.
Дори не го загледах. Последвах я през вътрешността на богослужебния дом, където беше тихо и празно, леко кънтеше и бе малко хладно, после влязохме в по-просторно помещение, което беше светло и климатизирано. Имаше редица легла — по-скоро койки — на някои от които лежаха жени, завити с одеяла, всичките с различен цвят. В друг ъгъл имаше пет кресла и ниска масичка. Край нея седяха няколко жени и разговаряха тихо.
— Не зяпай — предупреди ме Ейда. — Не си в зоологическа градина.
— Какво е това място? — попитах.
— „Закрила“, организация за бежанци от Галаад. Мелани работеше с тях, Нийл също, но по различен начин. Седни на този стол и бъди по-тиха от мушица. Ще се върна след около час. Ще ти дадат да хапнеш нещо сладко, имаш нужда.
Тя отиде да поговори с една от жените, които явно ръководеха нещата, после бързо излезе от стаята. След малко жената ми донесе чаша горещ и сладък чай и шоколадова бисквита, попита ме дали съм добре и имам ли нужда от нещо, и аз отговорих, че нямам. Тя обаче се върна, донесе ми синьо-зелено одеяло и ме зави.
Успях да изпия част от чая и зъбите ми престанаха да тракат. Седях и гледах кой минава, както имах навика да правя и в „Модна хрътка“. Влязоха няколко жени, едната с бебе. Изглеждаха съсипани и уплашени. Служителките от „Закрила“ отидоха да ги посрещнат с думите: „Вече сте тук, всичко е наред“, и жените от Галаад се разплакаха. Тогава си помислих: защо плачат, трябва да се радват, че са се измъкнали. Но след всичко, което преживях в онзи ден, разбирам защо. Трупаш всичко в себе си, каквото и да е то, докато не преживееш най-страшното. Едва тогава, когато вече си в безопасност, можеш да пролееш сълзите, които си скъпил.
До мен достигаха задъхани и откъслечни думи на жените:
Ако кажат, че трябва да се върна…
Наложи се да изоставя момчето си, има ли някакъв начин…
Изгубих бебето. Нямаше никого…
Служителките им даваха кърпички. Насърчаваха ги — трябва да бъдете силни. Опитваха се да ги поуспокоят, но всъщност понякога ужасно напрягаш човек, като му повтаряш, че трябва да бъде силен. И това научих.
Около час по-късно Ейда се върна.
— Още си жива — каза тя. Ако беше шега, не я намирах за уместна. Просто вперих поглед в нея. — Трябва да зарежеш карираната униформа.
— Моля? — Все едно ми говореше на чужд език.
— Знам, че ти е трудно — увери ме тя, — но в момента нямаме време за това, трябва да действаме бързо. Не искам да те плаша излишно, но се очертават неприятности. Хайде сега да ти намерим други дрехи. — Хвана ме за ръката и ме изправи от стола — оказа се учудващо силна.
Минахме покрай всички жени и влязохме в задна стая, където върху една маса бяха натрупани фланелки и пуловери и имаше стойки със закачалки. Разпознах част от дрехите — значи тук се озоваваха даренията от „Модна хрътка“.
— Избери си нещо, което при нормални обстоятелства никога не би облякла — каза Ейда. — Трябва изцяло да се преобразиш.
Намерих черна фланелка с щампован бял череп и клин — черен, също с бели черепи. Добавих чифт кецове, също в черно и бяло, и чорапи. Всичко беше втора ръка. Позачудих се дали няма да ме полазят въшки или дървеници — Мелани винаги питаше дали дрехите, които опитваха да ѝ продават хората, са почистени. Веднъж в магазина ни полазиха дървеници и беше истински кошмар.
— Ще се обърна — каза Ейда.
Нямаше съблекалня. Съблякох училищната си униформа и си облякох новите дрехи втора ръка. Усещах движенията си много забавени. Ами ако Ейда се кани да ме отвлече, помислих си изтощено. Отвличане. Това се случваше с момичетата, които прекарваха тайно през граница и превръщаха в сексуални робини — бяхме учили за това в училище. Само че никой не отвличаше деца като мен, освен много рядко, когато някой се представи за брокер на недвижими имоти и не заключи някоя жена в мазето. Понякога дори жени помагаха на такива мъже. Ейда такава ли беше? Ами ако историята за бомбата, убила Мелани и Нийл, е просто номер и в момента двамата умираха от тревога и се чудеха къде съм? Ами ако звъняха в училището или в полицията, макар да я смятаха за безполезна?