Изглеждаше към петдесетгодишен, но косата му беше тъмна и гъста, така че може и да е бил по-млад. Лицето му беше като набръчкана кожа, имаше и белег отстрани на бузата. Усмихна ми се, показаха се белите му зъби — един от кътниците му отляво липсваше. Липсващият зъб винаги придава на човек някак нелегален вид.
Ейда посочи мъжа с брадичка:
— Нали помниш Елайджа от убежището? Приятел на Нийл. Тук е, за да ни помогне. В кухнята има зърнена закуска.
— И после ще поговорим — каза Елайджа.
Зърнената закуска беше любимата ми — бобени кръгчета. Занесох си купата в дневната, настаних се на другото кресло и зачаках да заговорят.
И двамата мълчаха. Споглеждаха се. Аз се хранех предпазливо, опасявах се, че коремът ми ще се разстрои. Чувах хрускането на зърнената закуска в ушите си.
— Откъде да започна? — попита Елайджа.
— От най-трудното — каза Ейда.
— Добре — отговори той и впери поглед право в мен. — Вчера не беше рожденият ти ден.
Изненадах се.
— Напротив — възразих. — Първи май. Станах на шестнайсет.
— Всъщност си с четири месеца по-малка — каза Елайджа.
Как доказваш кога си роден? Би трябвало да имаш акт за раждане, само че къде държеше Мелани моя?
— Пише го на здравната ми карта — изтъкнах.
— Опитай пак — подкани Ейда Елайджа.
Той забоде очи в килима.
— Мелани и Нийл не бяха твоите родители — каза той.
— Нищо подобно, бяха! Защо говориш така? — Усещах как в очите ми напират сълзи. Зейваше съвсем истинска нова празнина — Нийл и Мелани избледняваха, преобразяваха се. Осъзнах, че всъщност не знам много нито за тях, нито за тяхното минало. Не бяха говорили за това, а и аз не бях питала. Че кой кара родителите си да му разказват за себе си?
— Съзнавам, че това те разстройва — увери ме Елайджа, — но е важно, затова ще повторя. Нийл и Мелани не са твоите родители. Извинявай, че съм толкова директен, но нямаме много време.
— Кои са тогава? — попитах и запримигвах.
Отрони се една сълза, изтрих я.
— Не са ти роднини. Поверихме те на тях, когато беше още бебе, за да те пазят.
— Не може да бъде!
Но все повече се разубеждавах.
— Трябваше да научиш по-рано — каза Ейда. — Те искаха да ти спестят тревогите. Щяха да ти кажат в деня, когато ги…
Гласът ѝ заглъхна, тя стисна устни. Не обели нито дума за смъртта на Мелани, все едно изобщо не бяха приятелки, но вече виждах, че истински скърби. И ми стана малко по-симпатична.
— Част от работата им беше да те пазят и закрилят — каза Елайджа. — Съжалявам, че на мен се падна да ти го съобщя.
Освен мириса на новите мебели в стаята, усещах и миризмата на Елайджа: плътен мирис на пот и на практичен сапун за пране. Екологичен. И Мелани използваше такъв. Някога.
— Кои са те тогава? — прошепнах.
— Нийл и Мелани бяха ценни и опитни членове на…
— Не, моите родители — прекъснах го. — Истинските ми родители. Кои бяха? И те ли са мъртви?
— Ще направя още кафе — каза Ейда.
Стана и отиде в кухнята.
— Те още са живи — отговори Елайджа. — Или поне вчера бяха.
Вторачих се в него. Зачудих се дали не ме лъже, но защо ще го прави? Ако толкова иска да си измисля, можеше да съчини по-хубава история.
— Не вярвам на нито една дума — заявих. — Не знам защо изобщо ми говориш тези неща.
Ейда се върна в стаята с чаша кафе, оповести, че може и ние да си налеем, ако искаме, и предложи да си дам малко време да помисля.
Какво да премислям? Какво имаше за мислене? Родителите ми бяха убити, но се оказваше, че не са истинските ми родители. Вместо това на тяхно място се бяха появили други.
— За какво? — попитах. — Не знам достатъчно, за да размишлявам.
— Какво те интересува? — попита Елайджа някак уморено.
— Как се е случило? Къде са истинските ми… другите ми родители?
— Знаеш ли за Галаад? — попита Елайджа.
— Разбира се, нали гледам новините. Учихме и в училище — отговорих намусено. — Ходих и на протеста.
В онзи момент ми се искаше Галаад да се изпари и да ни остави на мира.
— Там си се родила — каза той. — В Галаад.
— Шегуваш се — отвърнах.
— Изнесла те тайно майка ти с помощта на „Мейдей“. Рискували са живота си. От Галаад вдигнаха голяма шумотевица, искаха да се върнеш. Твърдяха, че така наречените ти законни родители имат правото да те поискат. От движение „Мейдей“ те укриха, защото твърде много хора те търсеха, а и медиите шумяха.