Вмирисаните ми стари дрехи бяха изнесени от невидими ръце — май щях да живея, загърната в белия хавлиен халат от хотела.
В съзнанието ми все още цареше хаос. Приличах на пъзел, захвърлен на пода. На третата сутрин обаче — или пък беше следобед — се събудих с прояснена мисъл. Като че ли отново бях способна да разсъждавам и да ми хрумне думата „аз“.
Освен това и сякаш като признание на този факт ме очакваше чиста дреха. Не беше точно роба с качулка и не беше от власеница, но нещо подобно. Вече бях виждала такива на стадиона, носеха ги жените, които стреляха. Тръпки ме побиха.
Облякох дрехата. Какво друго да сторя?
X
Пролетно зелено
Свидетелски разказ 369А
Двайсет и пета глава
Сега ще опиша приготовленията за брака, който ми предложиха да сключа заради проявен интерес към начина, по който се правеше това в Галаад. Поради обрата, който настъпи в живота ми, имах възможността да наблюдавам процеса и от двете страни: от страната на бъдещата булка и от страната на Лелите, които отговаряха за подготовката.
Уреждането на собствения ми брак протичаше по обичайния начин. Същината на участващите страни, както и тяхното съответно положение в Галаадското общество, би трябвало да оказват някакво влияние на наличния избор. Целта обаче във всеки отделен случай беше една и съща: всички момичета — и от добрите, и от не толкова добрите семейства — трябваше да бъдат омъжени рано, преди да имат шанс да срещнат неподходящ ухажор и да се стигне до така нареченото преди влюбване или, още по-лошо, до загуба на девствеността. Този позор трябваше да бъде избегнат на всяка цена, защото последиците понякога бяха жестоки. Никой не би желал детето му да бъде убито с камъни, а подобно петно върху семейството можеше да се окаже незаличимо.
Една вечер Пола ме повика в дневната — беше изпратила Роза да ме измъкне от черупката ми, както се изрази тя — и ми нареди да застана пред нея. Подчиних се, защото беше безпредметно да не го правя. Командир Кайл беше тук, Леля Видала също. Имаше още една Леля — за пръв път я виждах — която ми представиха като Леля Табана. Запознах се вежливо с нея, но сигурно гласът ми е прозвучал нацупено, защото Пола натърти:
— Нали разбирате какво имам предвид?
— На такава възраст е — каза Леля Табана. — Научили сме я на всичко, което знаем. Ако останат в училището прекалено дълго, започва да им вреди.
— Жена ли е вече? — попита Леля Табана и ме измери изпитателно с поглед.
— Разбира се — увери я Пола.
— И това не са подплънки? — кимна Леля Табана към гърдите ми.
— Категорично не! — каза Пола.
— Ще се изумите какво опитват някои семейства. Тя има хубав ханш, не е от онези, тесните. Я да ти видя зъбите, Агнес.
Какво се очакваше да направя? Да раззина широко уста като при зъболекаря ли? Пола Забеляза объркването ми.
— Усмихни се — каза тя. — Поне веднъж.
Разтеглих устни в някаква гримаса.
— Идеални зъби — установи Леля Табана. — Много е здрава. Е, в такъв случай започваме да търсим.
— Само сред семействата на Командири — каза Пола. — Не по-ниско.
— Ясно — потвърди Леля Табана.
Записваше си на някакъв клипборд. Наблюдавах благоговейно как движи пръстите си, стиснали молива. Какви ли могъщи символи изписваше?
— Още е твърде малка — каза Командир Кайл, когото вече не мислех за свой баща. — Като че ли.
За пръв път от много време му бях признателна.
— Не е малка на тринайсет. Зависи — каза Леля Табана. — Отразява им се великолепно, ако им намерим подходящ кандидат. Веднага се приспособяват. — Изправи се. — Не се тревожи, Агнес — обърна се тя към мен, — ще можеш да избираш най-малко между трима кандидати. За тях ще бъде чест — увери тя Командир Кайл.
— Съобщете ни, ако се нуждаете от още нещо — обади се любезно Пола. — Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Ясно — отговори Леля Табана. — Ще направите ли обичайното дарение на Ардуа Хол, когато резултатът е задоволителен?
— Разбира се — отвърна Пола. — Молим се да успеете. Да отвори Бог!
— Пред Неговите очи — отговори Леля Табана.
Двете Лели си тръгнаха, като се усмихнаха и кимнаха на моите неродители.
— Можеш да вървиш, Агнес — освободи ме Пола. — Ще те държим в течение как се развиват нещата. Навлизането в благословеното състояние на омъжена жена трябва да се осъществи предпазливо, но за това ще се погрижим двамата с баща ти. Ти си много привилегировано момиче. Дано да го оценяваш. — Удостои ме със злобна усмивчица: прекрасно съзнаваше, че говори празни приказки. Всъщност аз бях неудобен израстък, от който трябваше да се отърват по приемлив за обществото начин.