Качих се в стаята си. Трябваше да го предвидя — подобни неща се случваха на момичета, които не бяха много по-големи от мен. Един ден някое от тях просто преставаше да идва на училище — Лелите не обичат суетнята и изблиците на чувства, не си падат по сълзливите сбогувания. После се чуваха слухове за годеж, сетне и за сватба. Никога не ни позволяваха да ходим на тези сватби, дори ако момичето ни е било близка приятелка. Започнат ли да те подготвят за сватба, това е краят на предишния ти живот. При следващата си публична поява ще си облечена със синята рокля на Съпруга, а неомъжените момичета трябва да те пропускат да минаваш първа.
Такъв предстоеше да стане моят живот. Щяха да ме прогонят от собствената ми къща, от къщата на Табита, от къщата на Зила, Вира и Роза, защото на Пола ѝ беше дошло до гуша от мен.
— Днес няма да ходиш на училище — каза ми Пола една сутрин и това беше краят.
След това цяла седмица не се случи нищо, освен че аз се измъчвах и мусех, но тъй като го правех самичка в стаята си, нямаше никакво значение.
Трябваше да завърша омразната бродерия, колкото да се занимавам с нещо — композицията беше купа с плодове, подходяща за табуретка за крака за бъдещия ми съпруг, който и да е той. В единия ъгъл избродирах мъничък череп — в моето съзнание беше на мащехата ми Пола, но ако някой ме попиташе, смятах да отговоря, че е memento mon, напомняне, че всички ще умрем някой ден.
Не можеха да ми възразят, защото мотивът беше благочестив: такива черепи имаше по надгробните плочи в стария църковен двор близо до нашето училище. От нас се очакваше да ходим там само на погребения, защото на плочите бяха написани имената на покойниците, които щяхме да опитваме да четем, а четенето води до поквара. Четенето не беше за момичета — само мъжете бяха достатъчно силни да се справят с неговото въздействие. И разбира се, Лелите, защото те не бяха като нас.
Бях започнала да се питам как една жена става Леля. Леля Ести веднъж спомена, че трябва да имаш призвание, от което да ти става ясно, че Бог иска от теб да помагаш на всички жени, не само на едно семейство. Как обаче Лелите усещаха това призвание? Откъде черпеха силата си? По-специален ли беше мозъкът им — нито женски, нито мъжки? Бяха ли изобщо жени под униформите си? Възможно ли беше да са предрешени мъже? Немислимо беше дори да подозирам подобно нещо, но щеше да е истински скандал, ако се окажеше така! Как ли щяха да изглеждат Лелите, ако бъдат принудени да се обличат в розово?
На третия ден от моето безделие Пола поръча на Мартите да донесат няколко кашона в стаята ми. Време било да прибера всичките си детски неща. Вещите ми можело да отидат на склад, тъй като скоро вече нямало да живея там. А после, когато започна да се разпореждам в новото си домакинство, можело да реша дали да бъдат дарени на бедните. Не толкова облагодетелствано момиче от някое Иконосемейство щяло много да се зарадва на куклената ми къща например, макар да не била от най-качествените и да била доста занемарена, но едно пребоядисване щяло да направи чудеса.
Куклената къща от години стоеше край прозореца ми, стаила в себе си щастливите часове, които бях прекарала с Табита. Вътре беше куклата Съпруга, седнала на масата в трапезарията, вътре бяха двете възпитани момиченца, Мартите печаха хляб в кухнята, а Командирът седеше затворен в кабинета си. След като Пола излезе, грабнах Съпругата от стола ѝ и я запокитих в другия край на стаята.
Двайсет и шеста глава
След това Леля Габана доведе цял екип, отговорен за избор на гардероба ми, защото според Пола аз не съм била способна да избера как да се обличам за времето до сватбата си и най-вече на самото сватбено тържество. Разберете, аз не бях самостоятелна личност — макар да принадлежах към привилегированата класа, бях просто невръстно момиченце, на което щяха да надянат прангите на съпружеството. Така ми звучеше — глухо, метално, като захлопването на метална врата.
Може да се каже, че въпросният екип отговаряше за подготовката на сцената: за костюмите, почерпката, декорите. Никой от тях не беше силна личност, поради което им бяха възложени тези спомагателни дейности. Макар всички Лели да имаха висок статут, Пола — която беше много властна жена — съумяваше донякъде да се разпорежда с Лелите от сватбената група.
Придружавани от Пола, трите пристигнаха в стаята ми, където, след като бях завършила бродерията за табуретката, аз подреждах пасианс.