— За нея сигурността винаги е временна — възрази Елайджа.
— Ами в друга държава?
— Преди няколко години щяхме да те прекараме през Сен Пиер — каза Елайджа, — но французите го затвориха. А след бежанските бунтове Англия престана да бъде възможност, Италия също, Германия… по-малките европейски страни. Никоя от тях не желае неприятности с Галаад. Да не говорим за възмущението на собственото им население при тази нагласа. Дори Нова Зеландия захлопна вратата.
— Някои твърдят, че биха приели бегълки от Галаад, само че ти няма да оцелееш дори един ден в повечето от тези страни, веднага ще попаднеш в мрежата на секс работничките — каза Ейда. — Забрави за Южна Америка, диктаторите там са твърде много. До Калифорния се стига трудно заради войната, а в Република Тексас е напрегнато. Успяха да възпрат Галаад, но не желаят нахлуване в територията си и избягват провокации.
— Значи най-добре да се откажа, защото и бездруго рано или късно ще ме убият?
Не го мислех всъщност, но в момента така се чувствах.
— О, не — възрази Ейда, — те не искат да те убият.
— Убийството на бебето Никол ще им донесе лош късмет. Те искат да те върнат в Галаад жива и усмихната — каза Елайджа. — Макар че вече няма как да разберем какво точно искат.
Замислих се над думите му.
— А преди сте имали начин, така ли?
— Нашият източник на информация в Галаад — отговори Ейда.
— Някой в Галаад ви е помагал?
— Не знаем кой. Предупреждаваха ни за нападения, за това кой маршрут е блокиран, изпращаха ни карти. Информацията винаги беше точна.
— Но не са ви предупредили за Мелани и Нийл — посочих.
— Явно нямат пълен достъп до вътрешната информация на Очите — каза Елайджа. — Така че, които и да са, не са на върха на пирамидата. Допускаме, че става дума за по-незначителен служител, който обаче рискува живота си.
— Защо ще го прави? — попитах.
— Нямам представа, но не е за пари — отговори Елайджа.
Според Елайджа източникът им използвал микроточки, което била доста стара технология — толкова стара, че на властите в Галаад не им хрумвало да ги търсят. Правели се със специални камери и били съвсем миниатюрни, почти невидими: Нийл ги разчитал с устройство, монтирано в писалката му. В Галаад претърсвали обстойно всичко, което пристига през граница, но „Мейдей“ използвали брошурите на Перлените момичета като система за пренос.
— Известно време беше безопасно — каза Елайджа. — Нашият източник снимаше документите за „Мейдей“ и ги пъхваше в някоя от брошурите за бебето Никол. Перлените момичета винаги посещаваха „Модна хрътка“: Мелани беше в списъка им на жени, които биха могли да спечелят за каузата си, защото винаги приемаше брошурите им. Нийл имаше камера за микроточки и залепваше отговорите на съобщенията в същите брошури, после Мелани ги връщаше на Перлените момичета. Беше им разпоредено да връщат нераздадените брошури в Галаад, за да бъдат използвани в други държави.
— Само че точките вече не вършат работа — каза Ейда. — Мелани и Нийл са мъртви, от Галаад са намерили камерата им. Сега арестуват всички от маршрута за бягство в северната част на щата Ню Йорк. Няколко квакери, няколко контрабандисти, двама ловни водачи. Предстои масово обесване.
Все повече губех надежда. Галаад разполагаше с цялата власт. Те бяха убили Мелани и Нийл, те щяха да намерят моята неизвестна майка и да убият и нея, те щяха да унищожат „Мейдей“. Някак щяха да докопат и мен и да ме замъкнат обратно в Галаад, където жените не бяха нищо повече от домашни котки и всички бяха религиозни фанатици.
— Какво можем да направим? — попитах. — Май нищо.
— Ще стигна дотам — отговори Елайджа. — Оказва се, че може би имаме шанс. Слаба надежда, може да се каже.
— По-добре от никаква — каза Ейда.
Източникът от известно време обещавал да издаде на „Мейдей“ голям масив от документи, каза Елайджа. Каквото и да съдържал масивът, щял да взриви Галаад до небето, така поне твърдял източникът. Въпросният човек обаче не успял да окомплектова документацията преди обира в „Модна хрътка“ и връзката прекъснала.
Източникът обаче съставил резервен план, който споделил с „Мейдей“, преди да изпрати последните няколко микроточки. Млада жена, която твърди, че Перлените момичета са я убедили да приеме галаадската вяра, лесно би могла да влезе в Галаад — мнозина го били направили. И разбира се, най-подходящата млада жена, която да пренесе документите — всъщност единствената жена, приемлива за източника в Галаад — би била бебето Никол. Източникът не се съмнявал, че от „Мейдей“ знаят къде е тя.