Вътрешният им човек бил пределно ясен: без бебето Никол нямало да има никакви документи, а без документите Галаад щял да продължи да си съществува като досега. Времето на „Мейдей“ изтичало, а смъртта на Нийл и на Мелани не бивало да остава напразна. Да не говорим за живота на майка ми. Само че ако Галаад рухне, всичко щяло да се промени.
— Защо само аз?
— Източникът ни беше категоричен по този въпрос. Твърди, че ти си най-добрият ни шанс. Първо, ако те заловят, няма да дръзнат да те убият. Сами са превърнали бебето Никол в символ.
— Не мога да унищожа Галаад — възразих. — Аз съм просто човек.
— Не сама, разбира се — увери ме Елайджа. — Но ще пренесеш мунициите.
— Съмнявам се, че ще успея — казах. — Не мога да се престоря, че съм приела вярата им. Никога няма да ми повярват.
— Ще те обучим — увери ме Елайджа. — Молитва и самозащита.
Прозвуча като някаква телевизионна пародия.
— Самозащита ли? — попитах. — От кого?
— Помниш ли Перленото момиче, което намериха мъртво в апартамента? — попита Ейда. — Тя работеше за нашия вътрешен човек.
— Не я уби „Мейдей“ — каза Елайджа. — Уби я другото Перлено момиче. Адриана сигурно се е опитвала да пресече подозренията на партньорката си за местонахождението на бебето Никол. Може би са се скарали и Адриана е изгубила схватката.
— Много хора умират — казах. — Квакерите, Нийл и Мелани, и това Перлено момиче.
— Галаад не се плаши от убийства — каза Ейда. — Те са фанатици.
Уж трябвало да водят богоугоден и добродетелен живот, но ако си фанатик, било напълно възможно да вярваш, че живееш добродетелно, и в същото време да убиваш хора. Фанатиците си въобразяват, че убиването на хора е непорочно деяние, поне на определени хора. Знаех го, защото в училище бяхме учили за фанатиците.
Трийсет и трета глава
Някак се съгласих да отида в Галаад, без да давам изричното си съгласие. Обещах да си помисля, а на следващата сутрин всички се държаха, все едно вече съм казала „да“, Елайджа ме похвали за смелостта и че ще донеса надежда на много хора в безизходно положение. И вече нямаше връщане назад. Пък и бездруго се чувствах задължена на Нийл, на Мелани и на другите загинали. Ако бях единственият човек, който техният така наречен източник щеше да приеме, тогава трябваше да опитам.
Ейда и Елайджа заявиха, че искат да ме подготвят колкото е по силите им за краткото време, с което разполагат. В една от кабинките устроиха нещо като малък физкултурен салон с боксова круша, въже за скачане и кожена медицинска топка. Гарт също участваше в тренировките ми. Отначало почти не говореше с мен, само ми обясняваше какво да правя: скачането, боксовите удари, хвърлянето на топката напред и назад. След известно време обаче отношението му стана по-сърдечно. Сподели, че е от Република Тексас. Там обявили независимост почти веднага след появата на Галаад, което никак не допаднало на галаадците. Избухнала война, завършила без победител, и била прокарана нова граница.
Така че в момента Тексас беше официално неутрален, а всички действия на неговите граждани против Галаад бяха незаконни. Не че и Канада не беше неутрална, само че някак немарливо неутрална. „Немарливо“ беше негова дума, не моя, и ми звучеше оскърбително, докато той не ми обясни, че я използва най-добронамерено. Затова дошъл заедно със свои приятели в Канада и се присъединил към бригада „Линкълн“ на организацията „Мейдей“ за бойци от чужбина. Бил твърде малък, докато бушувала истинската Галаадска война с Тексас, едва седемгодишен. Двамата му по-големи братя обаче загинали във войната, а негова братовчедка била отвлечена в Галаад и оттогава от нея нямали ни вест, ни кост.
Мислено изчислявах възрастта му в момента. Беше по-голям от мен, но немного. Виждаше ли в мен нещо повече от поставена задача? Защо изобщо мислех за това? Трябваше да се съсредоточа над поръчението, което се очакваше да изпълня.
Отначало тренирах два пъти дневно по два часа, за да изградя издръжливост. Гарт каза, че не съм в лоша форма, което си беше вярно — бях добра по физическо в училище, макар това време да ми се струваше преди цяла вечност. После той ми показа няколко удара и блокади, научи ме как да изритам някого в слабините и как да спра нечие сърце с един удар — свиваш пръсти в юмрук, поставяш палец върху вторите кокалчета на средния и на безименния си пръст и удряш с изпъната ръка. Това го упражнявахме много, Гарт ме учеше да удрям първа при всяка възможност, защото така ще се възползвам от момента на изненадата.