— Доста директен подход. Какво стана?
— Ами не е срязала надълбоко. Имаше много кръв и малко… шумотевица.
— А! — Под шумотевица тя имаше предвид писъци — крайно неуместно за една дама. — И после?
— Извиках линейка, упоиха я и я откараха в болницата. След това уведомих съответните власти.
— Съвсем правилно. Очите или Пазителите?
— И двете.
Кимнах.
— Явно сте се справили по най-добрия начин. Защо се нуждаете от съвета ми?
Леля Лизе изглеждаше доволна от похвалата ми, но изражението ѝ бързо се промени и стана дълбоко загрижено.
— Тя заплаши, че ще опита отново, ако не… променим намеренията си.
— Какви намерения?
Знаех какво има предвид, но е най-добре човек да изисква яснота.
— Освен ако сватбата не бъде отменена — отговори Леля Лизе.
— Имаме консултанти. Те свършиха ли си работата?
— Опитаха всички обичайни методи, но без успех.
— Заплашихте ли я с крайната мярка?
— Твърди, че не се страхува да умре. Възразявала срещу живота. При дадените обстоятелства.
— Срещу конкретния кандидат ли възразява, или изобщо срещу брака?
— Изобщо — отговори Леля Лизе. — Въпреки всички предимства.
— Аранжирането на цветя не успя ли да я убеди? — попитах сухо.
Леля Лизе възлага огромни надежди на този предмет.
— Не успя.
— А вероятността да роди дете?
Това съображение го разбирах заради огромната смъртност — предимно на новородените, но и на майките. Появяват се усложнения, особено когато бебетата не са с нормална форма. Онзиден се роди бебе без ръце, което беше прието като отрицателно отношение на Бог към майката.
— Не, не се страхува от раждането. Твърди, че обича бебета.
— Какво тогава?
Обичам да я карам да пелтечи: за Леля Лизе е добре от време на време да се изправя пред действителността. Твърде много време се суети сред цветните листенца.
Тя отново започна да върти падналия кичур.
— Не ми се иска да го казвам. — И сведе очи към пода.
— Хайде, нищо няма да ме удиви.
Тя замълча, изчерви се, прокашля се.
— Ами заради пениса. Момичето изпитва нещо като фобия.
— Пенисът значи — повторих замислено. — Отново. — Много често точно това е причината младите момичета да правят опит за самоубийство. Помислих си, че май се налага да променим учебния си план: по-малко всяване на страх, по-малко похитители, подобни на кентаври, и изригващи в пламъци мъжки гениталии. Само че ако акцентираме прекомерно върху теоретичното удоволствие от секса, това почти сигурно ще предизвика любопитство и експериментиране, последвани от морален упадък и публично убиване с камъни. — Има ли шанс да бъде убедена да си представи въпросния орган като средство за постигане на целта? Като подготовка за бебето?
— Никакъв — отговори категорично Леля Лизе. — Опитахме.
— Подчинението на жените, наложено още от мига на Сътворението?
— Всичко, за което се сетихме.
— Лишаване от сън, двайсет и четири часови молитви под постоянен надзор?
— Тя не отстъпва. Освен това твърди, че е била призована от по-висша сила, но както знаем, те често прибягват до това извинение. Аз обаче се надявах… вие да…
Въздъхнах.
— Няма смисъл да се погубва безпричинно животът на млада жена — възразих. — Тя способна ли е да се научи да чете и пише? Достатъчно интелигентна ли е?
— О, да. Дори прекалено интелигентна — отговори Леля Лизе. — С развинтено въображение. Убедена съм, че точно това е станало по отношение на… онези неща.
— Да, представите за пенисите понякога излизат от контрол — потвърдих. — Добиват свой живот. — Умълчах се, Леля Лизе се суетеше тревожно. — Ами ще я приемем пробно — отсъдих накрая. — Дайте ѝ шест месеца, да видим дали ще се научи. Както знаете, трябва да попълним редиците си тук, в Ардуа Хол. Ние от по-възрастното поколение няма да бъдем вечни. Обаче ще действаме внимателно. Една слаба брънка…
Прекрасно познавам тези гнусливи момичета. Безполезно е да ги принуждаваш, те просто не приемат телесната действителност. Дори когато първата брачна нощ премине, скоро някой ще ги намери да висят от полилей или изпаднали в кома под някой розов храст, погълнали всички хапчета в къщата.
— Благодаря — каза Леля Лизе. — Би било жалко.
— Да я изгубим ли имате предвид?
— Да — отговори Леля Лизе.
Тя е мекосърдечна, затова отговаря за аранжирането на цветята и други подобни. В предишния си живот е била преподавателка по френска литература от осемнайсети век, отпреди Революцията. Преподаването в училището за предбрачна подготовка „Рубини“ е най-близкото подобие на литературен салон, което ще преживее.