XIV
Ардуа Хол
Свидетелски разказ 369А
Трийсет и пета глава
След като Бека сряза китката си с градинска ножица, окървави маргаритките и беше откарана в болницата, аз много се притесних за нея — ще се възстанови ли, ще я накажат ли? Дойде есента, после зимата, а още нямахме новини. Дори нашите Марти не бяха подочули какво може да ѝ се е случило.
Сонамит твърдеше, че Бека просто опитвала да привлече внимание. Не бях съгласна и се опасявам, че до края на обучението ни отношенията ми със Сонамит останаха хладни.
Когато дойде пролетта, Леля Табана съобщи, че Лелите са намерили трима кандидати, които Командир Кайл и Пола могат да обсъдят. Тя ни посети у дома, показа ни снимките им и ни запозна с биографиите и квалификацията им, четейки от бележника си, а Пола и Командир Кайл слушаха и кимаха. От мен се очакваше да разгледам снимките и да изслушам рецитала, но засега трябваше да мълча. Имах седмица да размисля. Леля Табана ме увери, че личните ми предпочитания ще бъдат взети предвид. Пола реагира на думите ѝ с усмивка.
— Разбира се — каза тя.
Аз мълчах.
Първият кандидат беше пълноправен Командир, по-възрастен дори от Командир Кайл. Имаше червен нос и леко изпъкнали очи — според Леля Габана белег за волеви характер, за човек, който ще бъде благонадежден и грижовен закрилник на своята Съпруга. Имаше бяла брада и провиснали под нея бузи, а може и да беше брадичката му — безформена нагъната кожа. Беше един от първите Синове на Якоб, следователно — страшно богоугоден, и беше изиграл ключова роля в ранните етапи на изграждането на Република Галаад. Всъщност се говореше, че бил участник в групата, замислила нападението над морално пропадналия Конгрес на бившите Съединени щати. Вече беше имал няколко Съпруги — покойници, за жалост — и беше получил пет Прислужници, но още не беше дарен с рожба.
Казваше се Командир Джъд, но не съм сигурна дали тази информация ще ви е от голяма полза, ако се опитвате да установите истинската му самоличност, защото главните Синове на Яков бяха променили имената си още докато кроили тайните си планове за Галаад. Навремето не знаех нищо за тази промяна на имената, научих за нея впоследствие, докато изучавах архива на родословията в Ардуа Хол. Само че истинското име на Командир Джъд беше заличено дори там.
Вторият кандидат беше по-млад и по-слаб. Със заострена на темето глава и нелепо огромни очи. Леля Габана ни осведоми, че умеел да работи с числа и бил интелектуалец, което невинаги е желателно — особено за жените — но при съпруг е търпимо. Имал едно дете от предишната си Съпруга, починала в клиника за душевноболни, но клетото дете умряло още преди да навърши годинка.
Не, не било Нерожба, увери ни Леля Габана. Родило се здраво. Причината за смъртта му бил рак в детска възраст — подобни случаи били зачестили тревожно.
Третият мъж, по-малкият син на нископоставен Командир, беше само на двайсет и пет години. Имаше буйна коса, но дебел врат и близко разположени очи. Според Леля Табана не беше отличен избор като другите двама, но семейството му посрещало въодушевено изгледите за евентуален брак с мен, което означавало, че ще се радвам на добро отношение от тяхна страна. Обстоятелство, което не било за пренебрегване, тъй като, ако са враждебно настроени, роднините на съпруга били в състояние да вгорчат живота на момичето — все критикували и заемали страната на момчето.
— Не бързай да избираш, Агнес — посъветва ме Леля Габана. — Помисли си, родителите ти искат да бъдеш щастлива.
Мило от нейна страна, но невярно — те не искаха да съм щастлива, искаха да се махна.
Онази нощ лежах в леглото си и трите снимки на подходящите кандидати за брак витаеха в тъмното пред очите ми. Представях си всеки от тях върху себе си — защото точно там щяха да бъдат — как опитва да напъха противния си израстък в студеното ми като лед тяло.
Защо си представях тялото си студено като лед? И после проумях: защото ще съм мъртва. Ще бъда бледа и изпита като клетата Кайлова — разрязана, за да извадят бебето ѝ, и после полегнала неподвижно, увита с чаршаф, вторачила в мен безмълвния си поглед. В това мълчание и неподвижност се таеше известна сила.
Трийсет и шеста глава
Чудех се дали да не избягам от вкъщи, но как да го направя и къде да отида? Не познавах географията — не я изучавахме в училище, защото трябваше да се задоволим със собствените си съседи, пък и какво повече ѝ трябва на една Съпруга? Не знаех дори колко голям е Галаад. Докъде се простира, къде свършва? А от практическа гледна точка — как щях да пътувам, какво щях да ям, къде щях да спя? Ако избягам, нямаше ли да ме възненавиди Бог? Щяха да ме погнат, нали? Щях ли да причиня страдание на околните, както бе станало с наложницата, нарязана на дванайсет части?