Пълно беше с мъже, които със сигурност биха се изкушили от момичета, отклонили се от предначертания път и поради това смятани за безпътни. Едва ли щях да стигна дори до съседната пресечка, преди да ме разкъсат на парчета, осквернят и превърнат в купчинка изсъхнали зелени листенца.
Седмицата, която ми отпуснаха, за да направя избора си, течеше бавно и мъчително. Пола и Командир Кайл предпочитаха Командир Джъд — той беше най-влиятелен. Постараха се да ме убедят, защото е по-добре булката да влиза в брака охотно. Носеха се слухове за сватби по високите етажи на властта, които завършваха зле — с вой, припадъци, плесници по бузите на булката от майка ѝ. Дочула бях Мартите да си говорят как преди някои сватби инжектирали момичето с успокоително. Внимателно преценявали дозата — леко залитане или завален говор можеш да обясниш с вълнение, защото сватбата е важно събитие в живота на една девойка, но ако булката изпадне в несвяст, церемонията е невалидна.
Ясно беше, че ще ме омъжат за Командир Джъд — независимо дали ми харесва. Независимо дали ми е неприятно. Аз обаче сподавих отвращението си и се преструвах, че опитвам да взема решение. Както ви казах, бях се научила да изпълнявам роля.
— Само си помисли за общественото си положение — натякваше Пола. — За по-добро не можеш и да мечтаеш!
Командир Джъд не бил млад и нямало да живее вечно, и макар Пола да не желаела смъртта му, аз най-вероятно съм щяла да живея много след като той си отиде, вече вдовица и с повече свобода при избора на следващия си съпруг. Само да си представя ползата! Естествено, всички мъже роднини, включително тези по линията на съпруга ми, щели да играят известна роля в избора на следващия ми съпруг.
След това Пола правеше обзор на качествата на другите двама кандидати, говореше с пренебрежение за външността им, за характера им, за положението им в обществото. Ненужно си правеше този труд — и двамата ме отвращаваха.
Междувременно размишлявах над други варианти за действие. Градински ножици, каквито беше използвала Бека — Пола имаше такива — обаче те бяха в бараката в градината, а тя беше заключена. Чувала бях за момиче, което се обесило с колана на халата си за баня, за да избегне брака. Вира ми разказа историята предишната година, а другите две Марти слушаха с печални физиономии и клатеха глава.
— Самоубийството е провал за вярата — каза Зила.
— И много цапа — додаде Роза.
— Петно за семейството — додаде Вира.
Имахме и белина, но нея държаха в кухнята, ножовете също. Мартите не бяха глупави и имаха очи дори на тила, освен това бяха наясно колко съм отчаяна. Бяха започнали да ми подмятат баналности като „Всяко зло за добро“ или „Диамантите са най-добрият приятел на всяко момиче“, или „Колкото по-твърда е черупката, толкова по-вкусни са ядките“. Роза стигна дотам, че изръси, уж си говореше сама: „Умреш ли, мъртъв си завинаги“, като ме гледаше с ъгълчето на очите.
Нямаше смисъл да моля Мартите за помощ, дори Зила. Колкото и да им беше жал за мен, колкото и да ми желаеха доброто, те бяха безсилни да повлияят на събитията.
В края на седмицата оповестиха годежа ми с Командир Джъд, както беше ясно още от самото начало. Той се появи у дома в пълния си блясък — с униформа и с всичките си медали, ръкува се с Командир Кайл, поклони се на Пола и се усмихна на темето ми. Пола застана до мен, обгърна гърба ми и положи длан на кръста ми — за пръв път го правеше. Да не мислеше, че ще опитам да избягам?
— Добър вечер, скъпа Агнес — поздрави Командир Джъд.
Вперих поглед в медалите му, беше ми по-лесно, отколкото да гледам него.
— Кажи „добър вечер“ — тихо ме подкани Пола и леко ме ощипа с ръката, която беше скрита зад гърба ми.
— Добър вечер — успях да прошепна. — Господине.
Командирът пристъпи към мен, отпуснатото му лице се усмихна, а устните му лепнаха целомъдрена целувка на челото ми. Бяха неприятно топли и измляскаха, докато се отлепваха от кожата ми. Представих си как устата му засмуква късче от мозъка ми през челото. След хиляда такива целувки в черепа ми нямаше да остане и капка мозък.
— Надявам се да те направя много щастлива, скъпа моя — каза той.
Усетих мириса на дъха му — смес от алкохол, ментова вода за уста като в зъболекарски кабинет и развалени зъби. Връхлетя ме неканена представа за първата брачна нощ — огромно и плътно бяло петно се приближаваше към мен в сумрака на непозната стая. Имаше глава, но беше безлико — виждах само отвор като устата на пиявица. Някъде от средата на тялото му във въздуха се поклащаше трето пипалце. Стигна до леглото, където аз лежах, парализирана от ужас и също гола — трябва да си гола, поне достатъчно разголена, така твърдеше Сонамит. Какво щеше да последва? Затворих очи и се опитах да залича представата, после отново ги отворих.