Командир Джъд се отдръпна и ме изгледа проницателно. Дали не бях потръпнала, докато ме целуваше? Постарах се да не го правя. Пола ме ощипа по-силно. Знаех, че трябва да кажа нещо от рода на: „Благодаря ви“ или „Сигурна съм, че ще е така“, но просто не бях в състояние. Призля ми — ами ако повърна на килима? Щях страшно да се посрамя.
— Тя е изключително скромна — оправда ме Пола през стиснати устни и ми метна кос гневен поглед.
— Очарователна черта — каза командир Джъд.
— Можеш да вървиш, Агнес Джемайма — каза Пола. — Баща ти и Командир Джъд трябва да обсъдят някои неща.
Отправих се към вратата, леко замаяна.
— Изглежда покорна — чух да отбелязва Командир Джъд, докато излизах от стаята.
— О, да, винаги е била много почтително дете — увери го Пола.
Ама че лъжкиня! Прекрасно знаеше каква ярост бушува в гърдите ми.
Трите организаторки на сватбата: Леля Лорна, Леля Сара и Леля Бети, се появиха отново, този път за да ми вземат мерки за сватбената рокля — носеха и някакви скици. Попитаха ме каква рокля ми харесва най-много. Посочих една напосоки.
— Тя добре ли е? — обърна се Леля Бети към Пола съвсем тихо. — Струва ми се изморена.
— За тях моментът е много емоционален — отговори Пола.
— О, да, много емоционален! — съгласи се Леля Бети.
— Поръчайте на Мартите да ѝ приготвят успокоителна напитка — посъветва я Леля Лорна. — Чай с лайка. Или да ѝ дадат успокоително.
Освен роклята щях да получа ново бельо и специална нощница за сватбената нощ с панделки отпред, които се развързваха лесно, все едно бях опакован подарък.
— Не разбирам защо се главоболите с тези подробности — отбеляза Пола, все едно не бях в стаята. — Тя няма да ги оцени.
— Не са за нея — неочаквано прямо отговори Леля Сара Лий.
Леля Лорна изсумтя тихо.
Що се отнася до сватбената рокля, тя щеше да бъде „класическа“ по думите на Леля Сара Лий. Това бил най-хубавият стил — тя намираше изчистения силует за най-елегантен. Воал със семпъл венец от кокичета и незабравки. Изработването на изкуствени цветя беше сред уменията, които Иконосъпругите бяха насърчавани да овладяват.
Последва приглушен разговор за дантеления бордюр — Леля Вети съветваше да го добавим, защото ще бъде атрактивен, но според Пола за предпочитане беше да не го слагаме — атрактивността не била наша цел. Разбирайте: целта е всичко да приключи по-бързо и аз да остана в миналото ѝ, където ще съм свряна на сигурно място, инертна като олово, вече невъзпламенима. Никой нямаше да може да я обвини, че не е изпълнила задълженията си като Съпруга на Командир и като примерна гражданка на Галаад.
Сватбата щеше да се състои веднага щом ушият роклята — затова беше уместно да я планират за две седмици след днешния ден. Леля Сара Лий попита Пола дали е готова с имената на поканените. Двете слязоха на долния етаж да изготвят списъка: Пола изреждаше имената, а Леля Сара Лий ги записваше. Лелите щяха да изготвят и лично да отправят устните покани: едно от задълженията им беше да предават неприятните послания.
— Не се ли вълнуваш? — попита Леля Бети, докато тя и Леля Лорна прибираха скиците си, а аз си обличах дрехите. — След две седмици ще си имаш своя къща!
Долових мечтателност в гласа ѝ — самата тя никога не бе имала къща — но не обърнах внимание. Две седмици, помислих си. Разполагах с оскъдни четиринайсет дни от живота си на тази земя. Как да ги прекарам?
Трийсет и седма глава
Отчаянието ми се задълбочаваше с всеки изминал ден. Какъв изход имах? Нямах оръжие, нямах смъртоносни хапчета. Спомних си една история, която Сонамит разказваше в училище, за нечия Прислужница, която изпила каналии.
— Цялата долна половина от лицето ѝ се откъснала — прошепна Сонамит с върховна наслада. — Просто… се разтворила! Разпенила се!
Тогава не ѝ повярвах, но вече ѝ вярвам.
Вана, пълна с вода? Щях да се задавя и да изляза на повърхността за глътка въздух, а във ваната нямаше как да привържа камък към тялото си, не е като в езеро, река или море. Нямаше начин да стигна до езеро, река или море обаче.