— Доволна съм, че проявяваш интерес — каза тя сухо. — Добре че Леля Лидия те е посетила.
Естествено, беше научила за посещението, но не знаеше какво сме си говорили.
Каза обаче, че няма да е лесно да поканим Леля Лорна вкъщи, както би трябвало да съм наясно — трябвало да поръчваме храна, да аранжираме цветя, а Пола не можела да си губи времето с такова посещение.
— Леля Лорна е у Сонамит — казах.
Знаех го от Зила — скоро предстоеше и сватбата на Сонамит. В такъв случай шофьорът можел да ме закара, прецени Пола. Усетих как сърцето ми започва да бие ускорено — отчасти от облекчение, отчасти от страх. Вече нямаше връщане, трябваше да осъществя рискования си план.
Откъде Мартите знаеха кой къде е? Те нямаха право да използват Компюслов и не получаваха писма. Сигурно научаваха от други Марти, но вероятно и от Лелите, и от някои Съпруги — нерядко бяха завистливи и изпълнени с негодувание, и дори се мразеха взаимно, но си разменяха новини сякаш по невидима паяжина.
Пола повика нашия Пазител и шофьор и му даде нареждания. Сигурно се радваше, че ще се махна от къщата — вероятно е усещала дразнещия възкисел мирис на моето нещастие. Сонамит все повтаряше, че слагат хапчета за добро настроение в топлото мляко на момичетата, на които им предстои да се омъжат, но никой не слагаше такива хапчета в моето мляко.
Качих се на задната седалка на колата, а нашият Пазител ми държеше вратата отворена. Поех дълбоко въздух — донякъде от ужас, донякъде от оживление. Ами ако опитът ми за измама се провалеше? Ами ако успееше? И в двата случая ме очакваше неизвестност.
Посъветвах се с Леля Лорна, която наистина се оказа в къщата на Сонамит. Сонамит ме увери колко се радва да ме види и че след като се омъжим, често ще си гостуваме! Покани ме вътре и ме заведе да разгледаме булчинската рокля и да ми разкаже за бъдещия си съпруг, който (увери ме с кискане и шепот) приличал на шаран с хлътналата си навътре брадичка и изпъкнали очи, обаче бил някъде по средата в йерархията на Командирите.
Колко вълнуващо, възкликнах. Възхитих се на роклята, която — уверих Сонамит — беше много по-елегантна от моята. Тя се засмя и ме осведоми какво е чула — че на практика се омъжвам за Бог, че новият ми съпруг е много важна клечка, а аз съм голяма късметлийка. Сведох очи и отвърнах, че въпреки всичко нейната рокля е по-хубава. Тя остана доволна и ме увери, че и двете ще издържим секса, без да го превръщаме в голям проблем. Просто трябвало да следваме указанията на Леля Лизе, да си представяме как аранжираме цветя във ваза и всичко щяло да приключи бързо-бързо, а може би дори сме щели да си родим истински бебета сами, без да прибягваме до Прислужници. Попита ме дали искам овесена бисквита и изпрати тяхната Марта да ми донесе. Отхапах и задъвках, но не бях гладна.
Обясних ѝ, че не мога да остана дълго, защото имам много работа, но бих искала да се видя с Леля Лорна. Намерихме я в една от стаите отсреща в коридора, вглъбена над бележника си. Помолих я да добави някаква дреболия към бялата ми рокля — бяла панделка, бял волан, не помня точно. Сбогувах се със Сонамит, благодарих ѝ за бисквитката и отново я уверих, че роклята ѝ е прекрасна. Излязох през входната врата, махнах весело като истинско момиче и тръгнах към колата ни.
След това с разтуптяно сърце помолих шофьора да се отбие в предишното ми училище, защото исках да благодаря на предишната си учителка Леля Ести за всичко, на което ме е научила.
Той стоеше до колата и ми държеше вратата отворена. Смръщи се подозрително.
— Нямам такива нареждания — отговори той.
Усмихнах се — надявах се — очарователно. Усещах лицето си сковано, сякаш беше покрито с втвърдяващо се лепило.
— Съвсем безопасно е — уверих го. — Командир Кайл няма да има нищо против. Леля Ести е Леля! Нейно задължение е да се грижи за мен!
— Ами не знам — продължи да се колебае той.
Вдигнах поглед към него. Досега не му обръщах особено внимание, защото обикновено го виждах само в гръб. Тялото му имаше формата на торпедо — тясно в горния край и дебело по средата. Не беше избръснат гладко, брадата му беше набола, имаше и обрив.
— Скоро се омъжвам — казах. — За много влиятелен Командир. Ще стана по-влиятелна от Пола, Съпругата на Командир Кайл. — Замълчах, за да му дам шанс да осмисли чутото, а после — признавам със срам — положих ръка върху неговата на вратата на колата. — Ще се погрижа да бъдеш възнаграден.
Той трепна леко и поруменя.
— Ами добре — съгласи се, но не се усмихна.