Отговорих, че съм се молила чувствата на Командир Джъд да останат незасегнати и че той заслужава щастие, с което друга Съпруга несъмнено ще го дари, но Божественото Провидение ми е подсказало, че аз няма да успея да го направя щастлив — нито него, нито който и да е мъж — затова искам да се посветя в служба на всички жени в Галаад, а не на един мъж и на едно семейство.
— Ако отговорът ти е искрен, ти си духовно подходяща да се справиш чудесно тук, в Ардуа Хол — каза тя. — Ще гласувам за условното ти приемане. След шест месеца ще видим дали този живот наистина е пътят, който си избрана да следваш.
Благодарих ѝ многократно и я уверих в признателността си, а тя остана видимо доволна.
Събеседването ми с Леля Хелена не беше нищо особено. Тя пишеше в бележника си и дори не вдигна поглед. Каза, че Леля Лидия вече е взела решение и тя, разбира се, просто ще се съгласи. Намекна, че ѝ досаждам и ѝ губя времето.
Събеседването ми с Леля Видала беше най-трудно. Тя ми беше учителка и още тогава не ме харесваше. Заяви, че просто клинча от задълженията си и че всяко момиче, дарено с тялото на жена, е длъжно да предложи това тяло като свята жертва на Бог за прославата на Галаад и на човечеството, както и да изпълни функцията, възложена на тези тела още от мига на Сътворението, защото такъв е природният закон.
Аз отговорих, че Бог е дал на жените и други способности, като тези, с които е дарил нея например. И какви са те, попита тя. Способността да четеш — всички Лели го умееха. Тя отговори, че четенето за Лелите е свещен акт и е в служба на всичко, за което ми е говорила преди малко — и което повтаряше отново и отново, после попита дали се смятам за достатъчно пречистена от грехове.
Отговорих, че съм готова на всякаква тежка работа, за да стана Леля като нея, защото тя е светъл пример, а аз още дори не съм одобрена, но може би чрез благоволение и молитва ще бъда достатъчно чиста и приемлива, макар да не смея да се надявам да достигна нейното ниво.
Леля Видала отсъди, че проявявам уместно смирение, което предвещавало успешно интегриране в общността на Лелите, служещи в Ардуа Хол. Тя дори ме удостои с една от своите неохотни прищипани усмивки, преди да си тръгна.
Последният ми разговор беше с Леля Лидия. Притеснявах се и преди другите разговори, но пред вратата на кабинета на Леля Лидия направо се ужасих. Ами ако беше размислила? Носеше ѝ се слава не само на страховита, но и на непредсказуема жена. Тъкмо вдигнах ръка да почукам и отвътре се разнесе глас:
— Не стой там, влизай.
Да не би да ме наблюдаваше с някоя от онези миниатюрни камери? Бека ме предупреди, че Леля Лидия много ги използва, поне така се говорело. Скоро щях да установя, че Ардуа Хол е ехо-камера — слуховете се подхранваха взаимно и човек никога не беше сигурен откъде точно идват.
Влязох в кабинета. Леля Лидия седеше зад бюрото си, отрупано с купчини папки.
— Агнес, трябва да те поздравя. Въпреки многобройните пречки ти успя да си проправиш път дотук и откликна на призванието да се присъединиш към нас.
Кимнах. Опасявах се да не ме попита какъв израз е намерило призванието — глас ли съм чула? — обаче тя не го направи.
— Напълно сигурна ли си, че не желаеш да се омъжиш за Командир Джъд? — Поклатих отрицателно глава. — Умен избор — каза тя.
— Моля? — попитах изненадано. Мислех, че се кани да ми дръпне лекция за истинските задължения на жените или нещо подобно. — Извинете?
— Сигурна съм, че ти не си подходяща Съпруга за него.
Въздъхнах с облекчение.
— Не, Лельо Лидия. Не съм. Дано не съм ви разочаровала твърде много.
— Вече предложих по-подходяща булка — каза тя. — Твоята бивша съученичка Сонамит.
— Сонамит ли? Но тя се готвеше да се омъжи за друг!
— Тези уговорки винаги подлежат на промяна. Според теб Сонамит ще се зарадва ли на смяната на съпрузите?
Спомних си зле прикритата завист на Сонамит и вълнението ѝ във връзка с материалните преимущества, които щеше да ѝ донесе бракът. Командир Джъд щеше да ѝ подсигури десетократно повече.
— Сигурна съм, че тя ще бъде дълбоко признателна — отвърнах.
— Съгласна съм. — Тя се усмихна. Все едно да ти се усмихне стара ряпа — от онези изсъхналите, дето Мартите слагат в бульона. — Добре дошла в Ардуа Хол — продължи. — Приета си. Дано да си признателна за предоставената възможност и за помощта, която ти оказах.