— Не хаби гнева си за мен — каза Гарт. — Аз съм просто декор. Пази го за Галаад.
— Всички твърдяхте, че трябва да имам позиция. Това ми е позицията.
— Ето ги Перлените момичета — предупреди ме той. — Не ги зяпай. Дори не ги забелязвай. Дръж се като дрогирана.
Не знам как ги видя, без дори да погледне натам, защото те бяха много далеч на улицата. Скоро обаче се изравниха с нас — две, със сребристосивите си дълги рокли, с бели якички и бели шапки. Едната беше рижа, виждаха се кичури от косата ѝ, а другата беше брюнетка, ако се съдеше по веждите ѝ. Усмихнаха ми се отвисоко, докато си седях облегната на стената.
— Добро утро, скъпа — каза червенокосата. — Как се казваш?
— Ние можем да ти помогнем — увери ме брюнетката. — В Галаад няма бездомни.
Вдигнах очи към нея с надеждата, че изглеждам толкова окаяно, колкото се чувствах. И двете бяха страшно чисти и спретнати, от което се почувствах тройно по-парцалива.
Гарт положи длан върху дясната ми ръка и я стисна собственически.
— Тя няма да говори с вас — каза той.
— Не трябва ли тя сама да реши? — попита рижата.
Стрелнах Гарт с кос поглед, все едно искам позволение.
— Какво ти е на ръката? — попита по-високата, брюнетката.
И погледна надолу.
— Той бие ли те, скъпа? — попита рижата.
Другата се усмихна.
— Продава ли те? Ние можем да направим живота ти много по-хубав.
— Разкарайте се, галаадски кучки — озъби се Гарт впечатляващо свирепо.
Погледнах нагоре към двечките, спретнати и чисти с перлените си рокли и с белите си нанизи, и вярвате или не, по бузата ми се търкулна сълза. Знаех, че имат тайни намерения и не дават пет пари за мен — просто искаха да ме прибавят към квотата си — обаче добротата им ме разколеба. Прииска ми се някой да ме вземе и да ме гушне.
— О, божичко — възкликна рижата. — Какъв герой! Поне ѝ позволи да вземе това. — Тя ми подаде една брошура. Заглавието гласеше: „В Галаад има дом за теб!“. — Бог да те благослови.
Двете си тръгнаха и погледнаха още веднъж назад.
— Не трябваше ли да ги оставя да ме вземат със себе си? — попитах. — Да тръгна с тях?
— Не първия път. Не бива да ги улесняваме — каза Гарт. — Ако някой от Галаад наблюдава, ще му се стори прекалено подозрително. Не се тревожи, те ще се върнат.
Четиресет и трета глава
През нощта спахме под един мост. Минаваше над някакво дефиле и долу имаше река. Надигна се мъгла — след горещия ден стана хладно и влажно. Пръстта вонеше на котешка пикня — или пък беше на скункс. Вдигнах сивата качулка, плъзнах длан по татуировката си. Още ме болеше малко.
Освен нас имаше още трима мъже и две жени, струва ми се, но беше тъмно и не се виждаше добре. Джордж беше един от мъжете, преструваше се, че не ни познава. Една от жените ни почерпи с цигари, но аз съобразих да не вземам — щях да се разкашлям и да се издам. Предавахме си и една бутилка. Гарт ме беше предупредил да не пия и да не пуша нищо, защото кой знае какво щяло да има вътре.
Освен това ми каза да не говоря с никого — всеки един от тези хора можеше да е подставено лице на Галаад и ако се опитаха да изкопчат историята ми, а аз се оплетях, щяха да надушат измамата и да предупредят Перлените момичета. Затова говореше той — предимно сумтеше. Май познаваше двама от тях. Единият попита:
— Тая да не е слабоумна? Защо не говори?
— Тя говори само с мен — сопна се Гарт.
А другият попита:
— Браво бе, каква е тайната?
Бяхме взели няколко зелени найлонови чувала, на които да легнем. Гарт ме обви с ръце, стана ми по-топло. Отначало избутах едната му ръка, но той ми прошепна: „Не забравяй, че си ми гадже“, и аз престанах да се въртя. Знаех, че прегръдката му е наужким, но в онзи момент не ми пукаше. Наистина го чувствах почти като първото си гадже. Не беше много, но все пак беше нещо.
Следващата нощ Гарт се счепка с един от мъжете под моста. Боят приключи бързо и Гарт победи. Не видях как — с едно кратко и светкавично движение. След това каза, че трябва да се преместим, затова на следващата нощ спахме в една църква в центъра. Той имаше ключ, не знам откъде. Не бяхме единствените вътре, ако се съдеше по боклуците под пейките — зарязани раници, празни бутилки, игли тук-там.
Хранехме се в заведения за бързо хранене, които завинаги ме отказаха от вредната храна. Преди виждах в тях известно очарование, защото Мелани не одобряваше, но ако ядеш това непрекъснато, се чувстваш неприятно издут. Там ходех и до тоалетната денем, когато не кляках в някое дере.