— Просто му предложих и той прие. Толкова те цени. Имаш късмет, че те продаде на нас, а не на някоя група за търговия със секс — каза Леля Биатрис. — Поиска много пари, но го склоних да намали сумата. Накрая се съгласи на половината.
— Мръсен неверник — процеди Леля Дав.
— Твърди, че си девствена, затова цената ти била по-висока — каза Леля Биатрис. — Обаче ти ни каза друго.
Съобразих бързо.
— Исках да ви стане жал за мен — прошепнах, — и да ме вземете със себе си.
Двете се спогледаха през мен.
— Разбираме — каза Леля Дав. — Обаче от сега нататък трябва да казваш истината.
Кимнах и обещах.
Отведоха ме в апартамента, в който бяха отседнали. Питах се дали беше същият, в който бяха намерили мъртвото Перлено момиче? За момента обаче смятах да говоря колкото може по-малко, не исках да се проваля. Освен това не исках и да ме открият обесена на бравата на някоя врата.
Апартаментът беше много модерен. Имаше две бани, всяка с вана и душ, големи стъклени прозорци и широк балкон с истински дървета в бетонни сандъчета. Скоро установих, че вратата към балкона е заключена.
Умирах за душ — вонях на люспиците на собствената си мръсна кожа, на пот и на крака в стари чорапи, на миризливата кал под моста и на пържено от заведенията за бързо хранене. Апартаментът беше много чист и ухаеше на цитрусов освежител за въздух — сигурно миризмата ми се усещаше силно.
Когато Леля Биатрис ме попита дали искам да си взема душ, кимнах бързо. Леля Дав обаче ме предупреди да внимавам заради ръката си — не бивало да я мокря, за да не падне коричката. Признавам, че загрижеността им ме трогна, макар да беше престорена — искаха да отведат в Галаад една Перла, а не някаква миризливка с гнойна рана.
Когато излязох изпод душа, увита в пухкава бяла хавлия, старите ми дрехи бяха изчезнали — били толкова мръсни, че нямало смисъл дори да се перат, каза Леля Биатрис. Бяха ми приготвили сребристосива рокля като техните.
— Това ли трябва да облека? — попитах. — Но аз не съм Перлено момиче. Мислех, че вие сте Перлените момичета.
— Онези, които събират Перли, и Перлите, които са събрани, все са Перли — каза Леля Дав. — Ти си ценна Перла. Най-скъпоценна Перла.
— Точно затова се излагаме на толкова опасности заради теб — каза Леля Биатрис. — Тук имаме много врагове. Но не се тревожи, Джейд. Ще се погрижим да бъдеш в безопасност.
Тъй или иначе, макар че официално не съм Перлено момиче, обясни ми тя, трябвало да нося тази рокля, за да напусна Канада, защото канадските власти опитвали да пресекат износа на малолетни нови последователки от страната. Смятали го за трафик на хора — сериозно престъпление.
След това Леля Дав ѝ напомни, че не бива да използва думата „износ“, защото момичетата не са стока, а Леля Биатрис се извини и уточни, че искала да каже „улесняване на преминаването на границата“. И двете се усмихнаха.
— Аз не съм малолетна — казах. — На шестнайсет съм.
— Имаш ли някакъв документ за самоличност? — попита Леля Биатрис.
Поклатих отрицателно глава.
— Така и предполагахме — каза Леля Дав. — В такъв случай ще ти уредим документ.
— Но за да избегнем проблеми, на документа ти ще пише, че си Леля Дав — каза Леля Биатрис. — Канадците знаят, че тя е влязла в страната, затова, когато пресечеш границата, ще те вземат за нея.
— Но аз съм много по-млада — възразих. — И изобщо не изглеждам като нея.
— Документът ще е с твоята снимка — обясни Леля Биатрис.
Истинската Леля Дав щеше да остане в Канада и да замине със следващата нова последователка, която ще вземе името на новопристигнало Перлено момиче. Така се разменяха.
— Канадците не ни различават — каза Леля Дав. — В техните очи всички сме еднакви.
Двете жени се засмяха, явно доволни от хитрините си.
След това Леля Дав обясни, че най-важната допълнителна причина да нося сребристата рокля е, че тя ще улесни влизането ми в Галаад, защото там жените не носят мъжки дрехи. Възразих, че клинът не е мъжка дреха, а те отвърнаха — спокойно, но твърдо — че напротив, според Библията бил отвратителна мъжка дреха и че ако искам да стана част от Галаад, трябва да се примиря.
Напомних си, че не бива да споря с тях, затова облякох роклята и сложих колието от перли — фалшиви, точно както твърдеше Мелани. Имаше и бяла шапка против слънце, но нея трябвало да нося само навън. Вътре можело косата ми да се вижда, стига да няма мъже наоколо, защото мъжете имали слабост към косата, тя ги правела невъздържани. А моята коса била особено предизвикателна със зеления си цвят.