Бека реагира съвсем различно. Доктор Гроув се беше държал позорно с нея като малка и аз не бях склонна да го извинявам за това, обаче тя беше. Бека беше по-милостиво създание от мен и аз ѝ се възхищавах за това, но не можех да ѝ подражавам.
Когато доктор Гроув беше разкъсан по време на Вселинча, Бека припадна. Някои от Лелите отдадоха реакцията ѝ на синовна обич — доктор Гроув беше покварен човек, но все пак човек, и то високопоставен. Освен това ѝ беше и баща, на когото покорната му дъщеря дължеше уважение. Аз обаче бях наясно — Бека се чувстваше отговорна за смъртта му. Беше убедена, че не е трябвало да ми казва за престъпленията му. Уверих я, че не съм споделяла с никого какво ми е доверила, и тя отговори, че ми вярва, но че Леля Лидия явно е научила някак. На това се дължеше властта на Лелите — те научаваха разни неща, които никога не би трябвало да се обсъждат.
Двете с Бека се върнахме от Вселинча. Приготвих ѝ чаша чай и ѝ предложих да полегне — още беше пребледняла — обаче тя заяви, че е овладяла чувствата си и е добре. Бяхме потънали във вечерното четене на Библията, когато на вратата се почука. Учудихме се, когато на прага видяхме Леля Лидия и новата Перла Джейд.
— Лельо Виктория, Лельо Имортел, избрани сте за много специална задача — каза ни тя. — Поверявам на вас най-новата ни Перла, Джейд. Тя ще спи в третата спалня, която е свободна, доколкото разбирам. Вашата задача е да ѝ помагате във всичко и да я запознаете в подробности с нашия отдаден на служба живот тук, в Галаад. Имате ли достатъчно чаршафи и кърпи? Ако нямате, ще уредя да ви донесат.
— Да, Лельо Лидия, хвала — отговорих.
Бека повтори моите думи. Джейд ни се усмихна — някак съумяваше да се усмихва едновременно инатливо и неуверено. Беше различна от обичайните новопристигнали от чужбина — те бяха или окаяни, или изпълнени с ревностен плам.
— Добре дошла — казах на Джейд. — Заповядай, влез.
— Добре — съгласи се тя и прекрачи прага ни.
Сърцето ми се сви: вече знаех, че привидно спокойният живот, който двете с Бека водехме в Ардуа Хол през последните девет години, е към своя край — беше пристигнала промяната — само че още не подозирах колко мъчителна ще се окаже тя.
Споменах, че животът ни е спокоен, но може би това не е подходящата дума. При всички положения е подреден, макар и леко монотонен. Времето ни е запълнено, но кой знае защо, то сякаш не тече. Приеха ме като Молителка, когато бях на четиринайсет, вече съм зряла жена, но нямам усещането, че съм много пораснала. Същото беше и с Бека — двете сякаш бяхме застинали, бяхме като замразени.
Основателките и по-възрастните Лели си имат трески за дялане. Формирани са в епоха отпреди Галаад, те са водили борби, които на мен са ми спестени, и тези борби са заличили мекотата, която някога може би са притежавали. Ние обаче не бяхме принудени да преминаваме през такива изпитания. Бяхме защитени, не ни се налагаше да се справяме с неумолимия и суров свят. Ние беряхме плодовете от жертвите на нашите предтечи. Непрекъснато ни го напомняха и ни нареждаха да бъдем признателни. Трудно е да си признателен обаче за отсъствието на нещо незнайно. Опасявам се, че не оцених доколко поколението на Леля Лидия е било калено в пламъците. Те притежаваха непосилна за нас безпощадност.
Четиресет и осма глава
Въпреки усещането, че времето не се движи, аз в действителност се бях променила. Не бях същият човек, който влезе в Ардуа Хол. Сега бях жена, макар и неопитна, а тогава бях дете.
— Много се радвам, че Лелите ти позволиха да останеш — каза ми Века още първия ден и насочи към мен стеснителния си поглед.
— И аз се радвам.
— В училище винаги вземах пример от теб. Не само защото имахте три Марти и бяхте семейство на Командир. Ти лъжеше по-малко от другите. И се държеше добре с мен.
— Не бях чак толкова добра.
— Беше по-добра от другите — настоя тя.
Леля Лидия ми беше позволила да живея заедно с Бека. Ардуа Хол беше разделен на много апартаменти, над нашия имаше буквата В и девизът на Ардуа Хол: Per Ardua Cum Estrus.
— Означава: през родилните болки на женския репродуктивен цикъл — поясни Бека.
— Означава всичко това?