— Знам — увери ме тя. — Същото се случи и с мен. Всички на върха в Галаад са ни излъгали.
— Как така?
— Бог не е такъв, какъвто твърдят — отговори тя.
Каза, че можеш да вярваш в Бог или в Галаад, не и в двете. Така успявала да преодолява собствената си криза.
Признах, че едва ли ще бъда способна да избирам. Тайно се опасявах, че няма да мога да вярвам и в двете. Въпреки това обаче ми се искаше да вярвам, копнеех да вярвам, а в крайна сметка част от вярата извира от копнежа, нали?
Петдесет и първа глава
Три години по-късно се случи нещо още по-тревожно. Както вече споменах, една от задачите ми в библиотека „Хилдегард“ беше да изготвям белови на речите на Леля Лидия. Листовете на речта, над която ми предстоеше да работя в съответния ден, биваха оставяни върху бюрото ми в сребриста папка. Една сутрин зад сребристата намерих и синя папка. Кой я беше сложил там? Дали не беше станала някаква грешка?
Отворих я. Най-отгоре на първата страница се мъдреше името на моята мащеха Пола. Следваше разказ за смъртта на нейния първи съпруг, за когото е била омъжена преди брака си с така наречения ми баща, Командир Кайл. Вече ви казах, че съпругът ѝ, Командир Сондърс, бил убит в кабинета си от тяхната Прислужница. Поне така се знаеше.
Пола беше заявила, че момичето е опасно неуравновесено, че е откраднало шиш от кухнята и е убило Командир Сондърс при нападение без видима причина. Прислужницата избягала, но била заловена и обесена, а мъртвото ѝ тяло било изложено на показ на Стената. Сонамит обаче ни каза, че според тяхната Марта имало някаква незаконна и греховна връзка — Прислужницата и съпругът развратничели в неговия кабинет. Затова Прислужницата имала подходяща възможност да го убие, затова и го направила — прищевките му я тласнали на ръба на лудостта. Останалата част от разказа на Сонамит беше същата: как Пола открила трупа, как заловили Прислужницата, как я обесили. Сонамит беше добавила онази подробност, че Пола се изцапала с кръв, докато обувала панталона на мъртвия Командир, за да опази честта му.
Обаче историята в синята папка беше съвсем различна. Имаше увеличени снимки и многобройни тайно записани разговори. Не е имало никаква греховна връзка между Прислужницата и Командир Сондърс — само обичайните Церемонии по закон. Пола и Командир Кайл обаче — моят някогашен баща — бяха имали връзка още преди да умре майка ми Табита.
Пола се сприятелила с Прислужницата и ѝ предложила да ѝ помогне да избяга от Галаад, защото знаела колко нещастно е момичето. Дори ѝ дала карта и напътствия, а също и имената на няколко активисти от „Мейдей“. След като Прислужницата заминала, Пола собственоръчно пронизала Командир Сондърс. Затова по нея имало толкова много кръв, а не защото се опитала да му обуе панталона. Всъщност той изобщо не го бил събувал, поне не онази вечер.
Пола подкупила своята Марта да подкрепи версията за Прислужницата убийца, като добавила и малко заплахи към подкупа. След това повикала Ангелите и обвинила Прислужницата, последвало всичко останало. Клетото момиче било намерено да броди отчаяно по улиците, защото картата била неточна, а се оказало, че и активистите на „Мейдей“ не съществуват.
Прислужницата била разпитана. (В папката беше приложен запис от разпита и се оказа тежко четиво.) Макар да признаваше опита си за бягство и да разкриваше участието на Пола в организирането му, тя твърдеше, че не е извършила убийството — всъщност изобщо не знаеше за него — докато накрая не бе издържала на болката и беше направила фалшиви признания.
Очевидно бе, че е невинна.
Лелите отдавна знаеха истината. Поне една от тях. Пред мен в папката имаше улики. Нищо не се беше случило с Пола обаче. Вместо нея за престъплението беше наказана Прислужница.
Бях поразена, като ударена от гръм. Не само бях изумена от тази история, но недоумявах и по каква причина тя се беше оказала върху бюрото ми. Защо някой непознат ще ми дава толкова опасна информация?
А след като една от историите, които си смятал за истина, се окаже невярна, започваш да подозираш и всички останали. Дали заплаха от страна на Леля Лидия, че ще разкрие престъплението, не беше накарала мащехата ми да престане да ме принуждава да се омъжа за Командир Джъд? Дали на тази страховита история дължах мястото си в Ардуа Хол? Дали с тази папка не ми съобщаваха, че майка ми Табита не е починала от болест, а е била убита по незнаен начин от Пола, а вероятно дори от Командир Кайл? Не знаех на какво да вярвам.
На никого не можех да се доверя. Дори на Бека — не исках да я застрашавам, като я правя съучастница. Истината може да предизвика сериозни неприятности за хората, ако не е предназначена за техните уши.