че от нея липсва важна част. Част, която блестеше като звезда,
паднала от небето.
— В крайна сметка янките ме пипнаха, но не ме държаха дълго.
След като излязох от болницата, се отправих към тайна квартира на
G88, която се намираше южно от Мюнхен. Не бях сигурен какво да
очаквам, но преди често се отбивах там и двойката възрастни хора, които се грижеха за къщата, се радваха да ме видят. Не след дълго
ме свързаха със стари другари, които ме пуснаха по „пътеката на
плъховете" до Италия, а след това и до Аржентина. Навярно съм
можел да остана и в Германия, но тогава из всички лагери издирваха
есесовци и родината не изглеждаше твърде здравословно място за
хора като Бърни Хартман. Аржентина сигурно е била страхотна за
златните фазани, но за дребните риби като мен си беше истинска
дупка. Само жега, прахоляк и мухи – толкова грамадни, че могат да
те схрускат за закуска. Скатавах се там цели три години. Работех във
ферма близо до Буеиос Айрес, докато се сдобия с нужните
документи, за да посетя Европа легално.
Матнас – или може би брат му – дойде да отнесе остатъците от
вечерята им. Бърни се намръщи и си наля още една чаша вино. За
миг сякаш се сви и потъна в себе си, но намери отнякъде сили да
продължи.
— Не се гордея с това, което ще ви разкажа сега, но не мога да
променя нищо от него, макар че – моля ви, повярвайте ми – през
последните години направих всичко възможно, за да компенсирам
стореното. Geistjaeger 88 не беше просто организация, чиито
членове обикалят насам-натам, настаняват се в къщите на хората и
преследват дрънкулки, които могат да заинтересуват лудия
Хайнрих. Тя беше част от плана на СС да се превърне в най-богатата
и най-мощната организация в Германия. По-мощна даже от самата
нацистка партия. От 1942 до 1945 година, Бодо Ритер и Макс
Дорнбергер организираха прехвърлянето на златни кюлчета,
произведения на изкуството, валута, държавни облигации и бижута
на стойност стотици милиони марки в тайни сметки в швейцарски
банки в Цюрих. Аз станах част от операцията през 1944 година,
когато Химлер бе дал съгласие повечето служещи от Geistjaeger 88
да се прехвърлят на Източния фронт в различни подразделения на
СС, и Ритер нямаше друг избор. Обличахме се като цивилни
граждани и използвахме дипломатически паспорти, за да преминем
в Швейцария. Стигнехме ли до Цюрих, Бодо или Макс трябваше да
представят пълномощните си в банката и да направим депозита.
Само че ставаше ли въпрос за Geistjaeger 88, нищо не бе толкова
просто. Още от самото начало Бодо провеждаше политика, която
наричаше „Системата X": едно за Хайнрих, а останалото – за
момчетата. Химлер искаше само най-доброто и реликвите, които
задоволяваха фантазиите му, така че какво да правим с останалото?
Да го дарим на партията ли? Никакъв шанс! Вземахме каквото ни
хареса от някой замък или вила и подпалвахме мястото, за да можем
да кажем, че вещите са изгорели с къщата. В началото всичко
вървеше добре, но проблемът беше наличието на твърде много
плячка. Скоро заприличахме на керван от „Хиляда и една нощ“.
Така пътуванията до Цюрих имаха двойна цел: да зареждат сметките
на СС и да попълват пенсионния фонд на G88. Естествено, само Бодо
или Макс имаха достъп до сметките, но Бърни Хартман неслучайно
беше крадец. При едно пътуване проследих Макс, за да разбера коя
банка използват. После ми трябваше само начин да се добера до
сметката. Сигурността в швейцарските банки не беше толкова
затегната, колкото е сега, но бе достатъчно висока. И все пак се оказа
по-лесно, отколкото очаквах. Забелязах, че всеки път, когато с Макс
се връщахме от Цюрих, той пуска нещо в дланта на Бодо. Ключ,
може би? В крайна сметка разбрах, че е парче хартия. Бодо го
пазеше в портфейла си, защото смяташе, че никой не би заподозрат
за какво се използва. Но когато изпадна в безсъзнание до бункера, аз
му го взех.
Старецът бръкна в джоба си и извади половинка от карта за
игра, скъсана по дължина през средата.
— Асо пика. – Хартман се ухили. – Моят паспорт към рая.
Наложи се само да отида в банката, да заявя, че съм Бодо Ритер, и да
представя своята половина от картата, след което ме въведоха в
трезора, без да ми задават въпроси. Натъпках нещата, които ми