знаех. През цялото време, докато ме разпитваше, офицерът се
усмихваше, но после ми отправи почти съжалителен поглед, а
ръката му беше на сантиметри от големия пистолет на колана му.
„Бърни – казах си. – ако не направиш бързо нещо, си мъртвец.“ По
време на разпита бях забелязал нещо, но не осъзнавах какво. После
ми просветна – беше нещо като, как му викате? Прозрение. Другарят
може и да изглеждаше корав, но всъщност си беше мошеник. И
също като Бърни просто се опитваше да преживее войната без
твърде много неудобства. Крадец на дребно с чувство за хумор.
Много внимателно смъкнах ръката си надолу между нас и потрих
палеца и показалеца си ей така. – Хартман демонстрира
международния знак за пари. – Не знаех дали руснаците ползват
жеста, но този схвана какво имах предвид. Изгледа ме особено с
продължителен поглед, който сякаш казваше: .Ако се ебаваш с мен,
ще накарам момчетата си да ти отрежат топките". После подхвърли:
„Колко?“ „Диаманти – отвърнах. – Бижута, скъпоценни камъни.
Милион.“ Нямах идея колко от думите ми бе разбрал, но очите му се
разшириха, когато произнесох „милион“, и той стрелна хората си с
поглед, който разпознах. Виждал бях Бодо Ритер да гледа нашите
момчета по същия начин, когато се канеше да ги изиграе. „Не е
далеч – казах. – Ще ви покажа.“ Извади големия токарев от колана
си и го насочи между очите ми. „Бум!“ – добави, в случай че не съм
схванал посланието. Сетне кимна и потеглихме обратно по пътя, по
който бях дошъл. Изкрещя на хората си нещо – навярно, че всичко е
наред и че ще ме застреля на тихо място, което впрочем се оказа
същинско пророчество. Бутна ме пред себе си и приклекна
предпазливо, за да не го улучи снайперист. След пет минути
стигнахме до улицата, където се бях крил и се провряхме през
бомбардирана къща, за да се доберем до двора. Всичко беше в
развалини, наоколо се въргаляха купища отломки и ми беше трудно
да се ориентирам. Това ли беше правилното място? В крайна сметка
осъзнах, че сме влезли от противоположния край на двора. Видях
храста и го посочих, при което направих жест, все едно копая. Едва
тогава видях, че и той е толкова нервен, колкото бях аз. Едри капки
пот се стичаха по лицето и големия му нос. Защо не се опитах да го
поваля или поне да избягам? Изобщо не си го и помислих. Беше
едър мъж с голям пистолет и знаеше какво прави. Щях да съм
мъртъв, преди да помръдна. Махна към храста с пистолета и аз
отидох натам. Направих две крачки вдясно и посочих към земята.
На него му хареса. Не храста, а това, че е на известно разстояние от
него. „Ти копае" – каза ми. Предния път бях изкопал дупка с щика
си, но сега ми беше лесно да го направя и с голи ръце във вече
рохката земя. Отне ми около деветдесет секунди да открия старата
консервена кутия, в която бях сложил диаманта, увит в парцал за
почистване на пушка. Когато я извадих, руснакът ми махна с ръка да
я сложа на земята и да се отдръпна. След като се отдалечих
достатъчно, той тръгна напред. Още насочил пистолета си към мен,
вдигна кутията и изсипа съдържанието й на земята. Изгледа ме
диво, но след като махна парцала и видя какво има в него, погледът
му се промени. Чух приглушено проклятие на руски, онзи
трепереше, когато се пресегна да вземе камъка. Започнах да се
отдръпвам. Руснакът вдигна оръжието, но се усмихна, сякаш бях
най-добрият му приятел, и махна да си вървя. Обърнах се и тръгнах
обратно в посоката, от която бяхме дошли. Мисля, че стигнах до
върха на купчината развалини, преди онзи да стреля.
Кафето беше вече изстинало, но Бърни Хартман, изглежда, не
забеляза и отпи голяма глътка от чашата си. Зад прозореца се бе
появил портокалов отблясък, но старецът не забеляза и него.
— „Токарев“ е мощен пистолет и когато куршумът ме удари в
долната част на гърба, ме отхвърли на около два метра напред.
Главата ми сякаш потъна в червена мъгла и изпитах изключително
странно усещане, като че ли вратът ми беше избухнал. Нямаше
болка, но съзнанието ми казваше, че съм мъртъв, така че това
нямаше голямо значение. Мисля, че изпаднах в безсъзнание, преди
да се строполя на земята.
Видя, че гостите му се взират в него, и на лицето на Хартман
разцъфна усмивка.
— Значи за първи път срещате мъртвец? Честито! Дойдох в