приближи и залепи пластичния експлозив за блиндираната врата.
Три парчета – точно премерени и правилно разположени, за да я
изтръгнат от пантите. Те избухнаха едновременно с остър трясък.
— Влизайте.
Всички замръзнаха, когато зазвуча алармата. Джейми озадачено
наблюдаваше как Матиас и още един мъж, когото не беше виждал
преди, хукват към стълбата с картечни пистолети в ръце. В същото
време третият мъж, който ги бе освободил от трезора, се втурна в
стаята. Носеше бронежилетка, която започна да наглася върху
Бърни Хартман.
— Не се престаравай. Ролф. Сигурно пак е някой елен.
Звукът от експлозия и дрънченето на падналата врата в стаята
долу пресякоха всякакви по-нататъшни прояви на оптимизъм. Ролф
издърпа Хартман да стане и го бутна към врата в задната част на
стаята. Джейми се поколеба, искаше да отиде до стълбището и да
разбере какво става. Кратък картечен откос на долния етаж,
последван от агонизиращ вик, му предостави цялата необходима
информация.
— Хайде, идиот! – Дани Фишер го сграбчи за ръка и го дръпна в
посоката, в която бяха изчезнали Ролф и старецът.
Вик откъм стълбите ги накара да замръзнат на място и Джейми
се обърна навреме, за да види как Матиас стреля с картечния си
пистолет, докато изтегля другаря си в стаята. В същото време
стената над главата му се разхвърча сред виелица от тухли и
мазилка, разбита сякаш от невидим гигантски кълвач. Матиас
изруга и изпусна ранения. Започна да изстрелва кратки
контролирани откоси по онзи отдолу. В отговор на изстрелите му
стените и таванът отново изригнаха. Джейми се отскубна от хватката
на Дани и се затича към ранения точно в момента, в който той бе
улучен с пълна сила от поредния залп и черепът му избухна във
фонтан от кръв, кости и мозък. Затворът на пистолета на Матиас
щракна, пълнителят му беше празен. Трескаво започна да рови из
джоба си за нов и в този миг сякаш за първи път забеляза Джейми.
Оръжието на мъртвеца лежеше в краката му и той го ритна към
англичанина. Почти без да разсъждава, Джейми го вдигна. Беше
много модерна умалена версия на автомат „Узи".
С крайчеца на окото си Джейми засече движение на стълбите, чу
мекото накъсано тракане на оръжие със заглушител и трепна, когато
парапетът до него се разпиля на трески. Вдигна машинално узито,
сякаш се намираше на стрелбището, и то заподскача в ръцете му, докато обстрелваше тъмната фигура. Матиас се появи до него, беше
презаредил оръжието си.
— Тръгвай – нареди.
Джейми си помисли, че за първи път чува бодигарда да каже и
дума, след което хукна към коридора след него, готов да го
прикрива, докато се оттегля. Видя как Матиас се протяга напред, за
да има по-добър шанс да улучи, след което якето на гърба на
близнака избухна сред яркочервени пръски и той рухна без звук.
— Хайде, Джейми! – Дани беше на прага на стаята, в която за
първи път срещнаха Бернт Хартман.
От стълбището се носеше трополене и Джейми отправи в тази
посока бърз откос, докато тичаше, за да забави натрапниците долу.
Метна се между Дани и Ролф в стаята, преследван от звука на
свирещите във въздуха куршуми. Дани се беше сдобила с пистолет
някак и стреляше с лявата си ръка покрай касата на вратата, без да
вижда по кого.
— Защо изобщо дойдохме тук, за бога?! – Гласът на Джейми
прозвуча пискливо в собствените му уши, но той не се интересуваше
кой ще разбере, че е уплашен.
Бяха в капан. Единственият начин за излизане от стаята беше
през прозореца, откъдето можеха да се спуснат в градината, само че
врагът им, който и да беше той, би трябвало да се е досетил за това.
Не, не бяха в капан, бяха си направо мъртви!
Бърни Хартман си играеше с клавиатурата на сейфа. Какъв беше
смисълът? Каквото и да пазеше там, сега нямаше никаква полза от
него. На Джейми му хрумна дори, че вътре може да е Окото на
Изида, но тази идея не му достави удоволствие. Съмняваше се, че
онези, които се опитват да ги убият, ще спрат само защото Бърни им
е подхвърлил диамант за милиард лири. Единственото, което
можеше да им помогне в момента, беше гранатомет. От друга
страна, може би Бърни Хартман си пазеше някой панцерфаугст като
спомен от добрите стари времена. Дани залитна назад, притиснала