длани към лицето си, и Джейми се уплаши. Понечи да й помогне, но
тя махна с ръка.
— Прах в очите.
Къщата на Хартман беше солидна и имаше тухлени междинни
стени. Прикрит зад тях. Ролф периодично изстрелваше добре
прицелени залпове, които поне за момента удържаха нападателите
на разстояние. Джейми коленичи до прозореца, за да провери дали
отвън в градината има движение. Атакуващите навярно щяха да се
опитат да заобиколят по фланга.
— Оттук! – Най-накрая Бърни Хартман бе успял да отвори
вратата на сейфа, зад която се разкри малко пространство от около
два квадратни метра. Пространство, което беше напълно празно.
— Луд ли си?!
— Ако не влезете, всички ще умрете – настоя старецът. Гласът му
беше изненадващо спокоен за човек, чиято къща е пълна с
отмъстителни убийци
Дани и Джейми се спогледаха. От една страна, така само
отлагаха неизбежното. От друга, всяко отлагане беше за
предпочитане пред това да те разкъсат летящи парчета олово. Дали
щяха да са на същото мнение след половин час, когато щяха бавно
да се задушават в сейфа, беше съвсем друг въпрос. Но можеха да се
притесняват за това после.
Дани влезе в тясното пространство и застана до Бърни Хартман,
после Джейми дойде при тях. Старецът притвори масивната врата,
така че да остане място, колкото да се промъкне човек, докато Ролф
продължаваше да стреля от прага спокойно. Бодигардът погледна
към сейфа, за да провери дали останалите са вътре, и Джейми с
изненада видя, че той се усмихва.
— Сега, Ролф! – Гласът на Бърни прозвуча пискливо.
Ролф изстреля един последен залп и се обърна към тях. В този
миг стената, която го защитаваше, избухна на парчета. Куршумът
DM 11 пробива двайсет слоя кевлар плюс 1.6-милиметрова титаниева
пластина на разстояние от двеста метра и не може да бъде спрян от
слой тухли, колкото и здрави и швейцарски да са те, особено когато е
изстрелян от шест метра. Когато се забиха в меките тъкани на Ролф,
трите 4.6 милиметрови куршума бяха загубили първоначалната си
форма и приличаха на гъби, но скоростта им не беше пострадала.
Ролф полетя към насрещната стена сред фонтан от кръв и разкъсана
плът и бе мъртъв, преди тялото му да докосне пода.
39
— Scheisse! - – изруга Бърни Хартман тихо и затръшна вратата
на сейфа.
В продължение на няколко минути дребният германец
изглеждаше като парализиран от случилото се. Втренчи се в
стоманената врата и я наблюдава смаяно и объркано, докато
тежките удари на бронебойни куршуми от външната й страна не го
накараха да дойде на себе си.
— Тук е достатъчно безопасно – каза задавено.
— Безопасно ли?! – Джейми не можеше да повярва на ушите си.
– Какъв смисъл има да си в безопасност, докато се задушаваш?
— В по-голяма безопасност сме от Ролф и братята Бергер,
господин Синклер. Наистина ли бихте предпочели да сте отвън,
размазан по килима ми?
— Значи просто ще чакаме? – попита настойчиво Дани.
Хартман й хвърли един от онези погледи, които учителите пазят
само за особено глупави въпроси.
— Вие сте полицай, госпожице Фишер. Не ми казвайте, че
никога не сте чували за паникстаи?
— Разбира се, че съм чувала, Бърни. – Дани огледа
заобикалящото ги пространство. – Но повечето паникстаи, които
съм виждала, са снабдени поне с още няколко домашни удобства.
Редовен приток на кислород, например.
Стояха заедно в центъра на сейфа. Който и да беше отвън,
очевидно стигна до заключението, че няма голяма вероятност да си
проправи път със стрелба, дори да ползва бронебойни патрони. В
някои отношения обаче тишината бе по-плашеща от звука на
куршумите.
— Извинете. – Хартман отмести Дани Фишер, така че да вижда
задната стена на сейфа. – Къде ли беше? А, да.
Пресегна се към нещо, което приличаше на стоманена
армировъчна пръчка, и го дръпна. Секунда по-късно цялата задна
стена се плъзна безшумно встрани и разкри тесен бетонен проход с
аварийно осветление.
— Този кислород достатъчен ли ви е, детективе?
За момент гостите му бяха твърде слисани, за да говорят.
— Какво е?
— Как го?
Старецът ги поведе в тунела.
— Подготвям се за подобно нападение от приблизително
петдесет години, господин Синклер. Както може би сте разбрали, аз
съм експерт по дизайна на сейфове и по сигурността. Това започна