като необходимост, превърна се почти в хоби и би ми осигурило
много добър живот през годините дори и без помощта на господата
Ритер и Химлер. Когато купих тази вила, направих по нея редица
промени и това е само една от тях. Струваше ми много пари и
наложи закупуването на съседната къща, но аз съм богат човек. И
макар че от време на време се чудех дали не съм се поддал на
прекалената си параноя заради мисълта какво ще стане, ако Бодо
Ритер ме открие, тези разходи изглеждаха оправдани. Нашите
приятели с картечните пистолети сега се чудят какво да правят, а в
това време ние ще избягаме. Но се страхувам, че смъртта на Ролф до
известна степен обърка плановете ми.
Бернт Хартман наложи изненадващо бързо темпо за старец –
припкаше през тунела с любопитна странична походка, с която
напомняше на сухоземен рак. Отне им само две или три минути, за
да стигнат до метална врата в другия край на коридора. Хартман
отново се зае с клавиатурата, като си мърмореше цифри под носа.
Вратата се отвори навътре, те прекрачиха прага и се озоваха в
мрачен дървен гараж или инженерен хангар. Покрай стените му
бяха наредени работни тезгяхи, а въздухът бе наситен с миризма на
машинно масло и обработван метал. Срещу тях имаше широка
двойна врата с пролука в центъра, през която навлизаше кос сноп
лъчи. Старецът се облегна задъхан на един от плотовете, а двамата
му спътници се затичаха към изхода. Джейми прилепи око към
процепа.
— Какво виждаш?
XXXVI
Паул Дорнбергер се втренчи в непробиваемата стоманена врата
на сейфа и почувства прилив на ярост. Хартман и двамата му гости
бяха вътре, сигурен беше. Нямаше друго място, където да се скрият.
Въпросът беше дали диамантът още е у крадеца, или той го е
използвал още преди години, за да си осигури средствата за пищния
начин на живот, който водеше на два континента. Не! Трябваше да
вярва, че камъкът е у Хартман. Тук беше! Усещаше го. Закрачи из
стаята, като избягваше купчината от шест тела, проснати в локвата
кръв до стената: четиримата бодигардове на Хартман и двама от
собствените му наемници, застреляни по време на нападението.
Дорнбергер знаеше, че няма време да се опитва да отвори сейфа,
дори да притежаваше уменията за това. Всъщност беше подготвен за
такова развитие от момента, в който разбра какво е направил
Хартман. Ето защо телата бяха тук, а двама от хората му източваха
отвън бензина от колите на крадеца. Ако по някакво чудо Хартман
оцелееше, щеше да потъне в дълбока нелегалност и да вземе
диаманта със себе си. Паул не можеше да позволи това да се случи.
— Изгорете напълно мястото. Не искам камък върху камък да
остане.
Диамантът нямаше да се повреди в сейфа, но хората вътре със
сигурност щяха да загинат. В дните след пожара щеше да дойде с
екип от експерти и с оборудване (може би щяха да се представят за
оценители от застрахователна компания) и да го отвори. Тази стая
щеше да бъде погребана от горния етаж. Тъй като постройката беше
всечена в склона на хълма, след като отломките я зариеха, имаше
малка вероятност труповете да бъдат открити непосредствено след
пожара. Паул и хората му щяха да се отърват от автомобилите на
Хартман и щеше да изглежда, че къщата е била празна.
Единственото, което го притесняваше, бе защо интелигентен и
хитър човек като Хартман би се заключил в капан. Но се утеши с
мисълта, че старецът знае точно с какви хора си има работа, което
правеше избора му много логичен.
Паул си тръгна, когато първите пламъци започнаха да поглъщат
мъртвите.
***
Джейми се взираше в широко, настлано с чакъл пространство, което разделяше гаража от хубава бяла къща край брега на езерото.
Иззад последните късчета златна мъгла проблясваше вода – плитък
залив с дълъг кей. Имаше и…
— Ваш ли е?
Дани Фишер си проправи път до вратата и погледна през
пролуката към белия самолет амфибия, закотвен в залива на две
дължини с лодка от края на кея. Бърни се бе възстановил
достатъчно. за да отиде при тях, и държеше връзка ключове в ръката
си.
— Да, мой е. – После кимна тъжно. – Но се страхувам, че едва ли
ще ни бъде от голяма полза, като го няма Ролф да го пилотира.
— Аз мога. – Двамата мъже изгледаха Дани с недоверие. – Мина