известно време, но мога да летя – настоя тя. – Това е „Чесна“, не е
много по-различна от „Бийвър 1 “, който пилотирах в продължение
на няколко сезона в Ню Йорк. А има и достатъчно пространство за
излитане. Трябва само да я вкараме тук, да запалим двигателя и
отлитаме.
— Не можем ли просто да скочим в някоя кола? – предпазливо
попита Джейми.
— Уви, разполагам само с това, господин Синклер. – Бърни
подаде ключовете на Дани Фишер. – Ако летим североизточно към
Боденското езеро, има подходящ за акостиране участък близо до
Ерискирх, южно от Фридрихсхафен.
Паул Дорнбергер чу рева на самолетния двигател и шестото
чувство веднага му подсказа какво се е случило. Изкрещя на Сергей
да обърне „Зодиак“ по посока на звука и вдигна картечния си
пистолет. Къщата на Хартман вече се бе разгоряла добре и плътен
пушек се стелеше над езерото, който щеше да прикрие
приближаването на двете лодки към самолета. Сергей форсира
двигателя и завиха на юг.
***
Дани Фишер не обърна внимание на нетърпението на двамата си
спътници и методично премина през цялата предстартова
процедура. Минали бяха десет години, откакто бе летяла с подобен
самолет, и въпреки че всичко й се струваше достатъчно познато, не
искаше да поема рискове. Когато приключи, отвори клапана на газта
и подкара чесната. Витлото се превърна във въртележка от черни
лопати и Дани изпробва клапите, за да усети как работят. Плъзнаха
се леко по спокойната повърхност на езерото, но постепенно
скоростта им се увеличи и самолетът започна да подскача нагоре-
надолу, защото макар вълните да бяха малки, все пак ги имаше.
Дани внимателно докосна щурвала, за да компенсира това. После
усети, че Джейми я гледа.
— Ако искаш ти да пилотираш, Синклер, защо просто не поемеш
управлението?
Секунда след секунда звукът на двигателя се усилваше все
повече, достигна до кресчендо, черните лопати на витлото се
превърнаха в сребърни дискове и дърветата започнаха да прелитат
все по-бързо край тях.
— Какво е това? – извика Бърни Хартман от задната седалка,
докато се бореше да се измъкне от обемистата бронежилетка. Бяла
лента се виеше над езерото пред тях.
— Мъгла, може би?
— Такава мъгла не се получава на брега на езерото, само
сутрешното покритие, което вече видяхте.
— Божичко!
Джейми погледна в посоката, която сочеше стареца. Къщата на
Хартман бе окъпана в червена светлина, а от всички прозорци
бълваше огън.
Самолетът се втурна към димната стена, но бяха изминати само
половината от необходимото разстояние и Дани знаеше, че все още
не са набрали достатъчно голяма скорост, за да излетят.
— Какво да правя?
От дима вдясно от тях се появиха две ниски тъмни очертания,
сякаш за да отговорят на въпроса й. Дани видя блясък на оръжейни
дула, когато щурмовите лодки се обърнаха към чесната. Спокойно
отвори докрай вентила на газта и самолетът се спусна напред. Ако
вълнението бе по-силно, щеше да има опасност чесната да се
отклони от пътя си и да се преобърне, но Дани трябваше да поеме
този риск. Хидропланът се отдалечи от лодките под ъгъл и поне за
момента остана извън обхвата им. Сега всичко зависеше от това
колко бързи и добри бяха. Нападателите започнаха да ги обстрелват
и макар повечето изстрели да не достигнаха самолета, един куршум
го уцели. Със закъснение Джейми се сети, че узито все още е у него, и
се протегна към страничния прозорец.
— Няма да можеш! – извика Дани.
Само че някой, вероятно покойният Ролф, бе предвидил
подобна ситуация и бе махнал болта, който държеше прозореца
заключен по време на полет. Джейми смъкна стъклото лесно.
Знаеше, че има твърде малък шанс да улучи нещо, но никой не
обича да стрелят по него, тъй че можеше и да забави нападателите.
Изстреля шумен откос, който прозвуча като циркулярен трион.
Лодките бяха отвъд ефективния обхват на узито, а и Джейми
стреляше под ъгъл от около седемдесет градуса. И все пак със
задоволство видя, че куршумите му почти достигнаха първата лодка,
която зави и изостана.
Дорнбергер изруга и накара Сергей да възобнови преследването.
Опита се да заеме такава позиция, че да хване самолета на прицел.
Целта му беше десет пъти по-голяма от зодиака, но всъщност