шансовете на Паул да улучи бяха по-малки, отколкото тези на
Джейми, защото щурмовата лодка непрекъснато подскачаше и
ъгълът на стрелба се променяше. Можеше само да стреля в
приблизителната посока на самолета и да се надява, че някой
изстрел ще го улучи и ще го извади от строя. Стрелбата потвърди, че
Бернт Хартман е на борда. Дорнбергер още не можеше да разбере
как е избягал от къщата. Хитрото дърто копеле навярно бе държало
самолета на няколкостотин метра, а екипажът го бе чакал там. В
този миг пръските вода почти заслепиха Паул, но след малко той
получи добра видимост към самолета в профил. Ако искаха да
принудят чесната да спре, трябваше да е сега или никога. Прицели
се възможно най-добре в прозореца, откъдето идваше стрелбата, а
после сякаш времето застина и Паул ясно различи чертите на
човека, който държеше оръжието.
— Прекратете огъня! – И даде знак на втората лодка да изключи
двигателя.
Джейми се развика ентусиазирано, когато забеляза, че
щурмовите лодки намаляват скорост. Дани виждаше само дим,
подобен на плътна стена. Наясно беше, че при тази скорост, ако в
дима се криеше нещо, щяха да загинат. Когато се гмурнаха в облака,
кабината се изпълни с миризма на изгоряло. За миг Дани се уплаши, че самолетът гори, но след това си спомни за узито на Джейми.
— Затвори проклетия прозорец!
Докато го каже, димът се изчисти. Бяха преминали, и то
невредими, а езерото се простираше пред тях кобалтовосиньо под
зимното слънце. Подскачането постепенно намаля и изчезна, докато
се вдигаха във въздуха.
— Бърни?!
Дани усети страха в гласа на Джейми и сърцето й за малко да
спре. Извърна се и видя, че старецът се отпуска напред със затворени
очи.
Джейми разкопча колана и си проправи път през тесния процеп
между седалките. Първоначално не успя да забележи видима рана,
единствените признаци за тежкото състояние на Хартман бяха
падналата на лицето му сива сянка и плиткото му дишане. Едва
когато дръпна тъмното му яке, съзря червеното петно, което се
разпростираше по ризата на стареца. Отне му още миг да открие
дупката в коприната и раната, отворила се на петнайсет сантиметра
под дясното рамо на Хартман. Отначало Джейми се окуражи, че е
твърде малка, за да е причинена от куршум. После обаче забеляза
лъча светлина, където патрон бе пробил корпуса на чесната и бе
разпратил късчета метал със смъртоносна скорост из целия самолет.
Куршумът бе пропуснал Бърни и бе излязъл през насрещната стена,
но парченце метал си бе пробило път през плътта и костите му. Кой
знае колко дълбоко беше заседнало.
— Трябва да го закараме в болница! – каза Джейми. – Нуждае се
от помощ, и то спешно.
Дани кимна. Тъкмо преминаваха над Цюрих, така че насочи
самолета обратно към езерото.
Бърни Хартман се надигна и изстена от болка.
— Без болници – изсъска. – И преди са прострелвали Бърни
Хартман. Ще се оправи. Летете към Констанц. Може там да ида на
лекар.
Дани и Джейми се спогледаха, но преди да вземат решение,
старецът излая:
— Чий е шибаният самолет все пак?!
Дани неохотно зададе курс към швейцарско-германската
граница, а Джейми уви якето си около Хартман и се настани до него
за полета.
— Дръж се, дърто яко копеле – прошепна.
Известно време летяха мълчаливо, но после попаднаха в
турбулентна зона и самолетът подскочи като пони на родео, а
Хартман извика.
— Това не ми харесва, Джейми – тихо промълви Дани. – Какво
ще правим, като стигнем до езерото?
— Ще намерим лекар да се погрижи за него. А след това ще се
опитаме да се върнем в Лондон.
— Ще ви кажа какво да правите. – Бърни Хартман бе чул всяка
дума. – Върнете се в Англия и се разправете с Бодо Ритер веднъж
завинаги.
Въпреки слабостта си Хартман успя да придаде на последните
две думи особена тежест и така потвърди нещо, което тормозеше
Джейми от разговора им предната вечер.
— Вие знаехте, нали? За Короната на Изида и какво може да
прави? Говорехте за Окото, а не бихте могли да знаете за него, освен
ако Ритер не ви е разказал за него.
Бърни поклати глава, но не отвори очи.
— Не знаех. Предполагах. Дори Бодо не беше в състояние да
живее винаги с нещата, които бе извършил. Сякаш у него живееха
двама различни мъже. Дяволът, който бе способен на всякакви