мъчения и жестокости, царуваше в него, но от време на време се
появяваше друг човек, който мрачно разсъждаваше над това, което
бе сторил. Вторият Бодо пиеше, за да забрави. Обикновено това не
му влияеше и той просто си седеше с поглед, който ме преследва и
до днес. Поглед, пълен с натрупания ужас и болка на жертвите му.
Ако нещо ме крепи, то е, че за хора като Бодо Ритер винаги има
разплата. Но понякога брендито го отпускаше и той ставаше
словоохотлив и почти приятелски настроен. Гърмяща змия с
усмивка. В тези случаи избираше Бърни за свой приятел. Една
вечер, трябва да е било след някое клане, започнахме играта „Ами
ако?“. „Ами ако можеше да живееш вечно, Бърни? Ами ако
притежаваше нещо, което би накарало смъртта да изгуби смисъл?“
После каза нещо дори по-странно: „Как е възможно аз, който съм
стоял до папи и крале и съм мерил ума си с този на Макиавели, да
деградирам до прост касапин и водач на крадци?“ Отхвърлих думите
му като бълнуване на луд човек. Корона и Око. Естествено, че беше
луд. Но постепенно осъзнах, че лудостта му и онова, което се
намираше в хирургическата чанта, са свързани. Ритер никога не я
изпускаше от поглед, а когато си мислеше, че е сам, й говореше, сякаш тя го слуша. Дори сега потръпвам, като се сетя. Но така и не
повярвах в силата й, преди да я видя с очите си.
— Не е нещо, което можеш да изоставиш просто така, нали?
— Не. Руснакът щеше да ме убие, ако не му бях разказал
останалото за камъка. Не мисля, че ми повярва, но беше достатъчно
заинтригуван, за да ме отведе до мястото, където бях скрил Окото.
— И после се опита да ви убие?
— Трябваше да поема този риск.
— Значи освен вас и Бодо Ритер още някой е наясно с
потенциала на Короната. И Окото е у него.
Бърни Хартман кимна леко и се изкашля. Малки мехурчета кръв
се появиха между устните му.
— Можем ли да летим по-бързо? Струва ми се, че е улучен в
белия дроб.
Нямаше нужда да обяснява какъв ефект би имала такава рана
върху човек на възрастта на Хартман.
— Правя каквото мога! – отвърна раздразнено Дани.
Детектив Фишер си имаше друг, по-належащ проблем. На
излитане бяха заредени догоре с гориво, но сега от него бе останало
по-малко от една четвърт и бързо свършваше. Навярно куршум бе
пробил резервоара или заблуден изстрел бе улучил маркуча за
подаване на гориво. Ако беше така, тогава бяха истински щастливци,
че все още са във въздуха и не се носят към земята като огнена топка.
И все пак времето им изтичаше с всяка капка гориво, която губеха.
Дани разгледа картата, разтворена на коляното й. До Боденското
езеро оставаха над трийсет километра. Нямаше начин да стигнат
дотам. Промени курса на север. Ако не можеха да се доберат до
главното езеро, може би щяха да стигнат поне до Горното езеро.
Джейми забеляза промяната на посоката и се наведе напред
между седалките.
— Промяна в плана? – Дани му посочи индикатора за горивото.
– По дяволите!
— Точно така, Шерлок. Трябва да намерим къде да кацнем. И то
бързо.
Той хвърли поглед към земята през прозореца.
— Това може да е проблем?
— Като се има предвид, че сме в хидроплан.
— Не виждам вода наоколо. Колко още?
Дани нямаше представа. Може би няколко минути, вероятно по-
малко. Светнала бе лампичката, която показва, че горивото свършва,
но Дани не знаеше за колко още ще им стигне. Знаеше само, че
трябва да се приземи при първа възможност. Осмели се отново да
погледне към картата. Очите й се приковаха върху две едва
различими сини петна на няколко километра южно от мястото,
където Рейн се оттичаше от Горното езеро.
— Закопчай колана му. Спускаме се.
— Къде?
— Там. – Дани посочи към нещо под тях, което напомняше на
сребърна монета.
— Прилича на локва.
— Е, ще трябва да свърши работа. Как е Бърни?
Джейми усети натиск, старецът още стискаше ръката му.
— Държи се, но не съм сигурен колко му остава.
Наведе се над стареца да затегне колана му. С огромно усилие
Бърни Хартман повдигна глава и отвори очи. Джейми го видя как
мърда устни, но думите му бяха едва доловим шепот. Наложи се да
приближи плътно лицето си до стареца, за да ги чуе.
— Помнете какво ви казах – изхриптя. – Намерете Бодо Ритер и
го убийте. Кажете му, че Бърни Хартман го чака в ада.