При последната дума Хартман стисна конвулсивно ръката на
Джейми, изпусна уморената въздишка на човек, който е страдал
достатъчно, и издъхна.
— Мъртъв е.
Дани кимна разсеяно, вече се съсредоточаваше върху
спускането. Оттук езерото изглеждаше като пощенска марка. В
идеалния случай щеше да направи вираж и да подходи от изток,
където имаше по-малко дървета, но индикаторът показваше, че
резервоарът е празен, и не можеше да поеме този риск.
Предполагаше, че пространството ще е достатъчно, за да приземи
чесната, но това не я успокои.
— По-добре ела тук и си закопчай колана. Ще се раздрусаме.
Джейми се покатери до предната част на хидроплана и зае
мястото до пилота. Едва сега осъзна колко малко е езерото. Дани
сякаш прочете мислите му, защото каза:
— Ако се опитам да се приземя на някое от онези разорани
полета долу ще се присъединим към Бърни, преди да е стигнал до
райските порти. И няма да се наложи да ни копаят гробове, защото
вече ще сме на два метра под земята.
Водата беше напълно спокойна, а атмосферните условия –
добри, но само това бе в тяхна полза. Дани снижи самолета толкова,
колкото се осмели, като използва една червена къща за ориентир
към целта. Но още щом мина над дърветата, осъзна, че лети
прекалено високо и се приближава твърде бързо. Джейми се
приготви за удар, стиснал дръжката на вратата с една ръка, а
седалката – с другата. Самолетът вече летеше с напълно спуснати
задкрилки и предкрилки и Дани дроселира, така че да намали
възможно най-много скоростта за кацане. Чесната се приводни с
опашката надолу. Вместо да се плъзне напред и движението й да се
забави от водата, тя отскочи и набра скорост. Дани успя да си
възвърне контрола някак, но когато кацнаха за втори път, знаеше, че
е твърде късно. Носеха се право към дърветата в другия край на
езерото.
— Дръж се, ще катастрофираме!
На Джейми му се стори, че светът направи салто, и в същото
време гравитацията се опита да го разкъса. Чесната зарови нос в
брега и предпазните колани се впиха в стомаха и гърдите му.
Двигателят виеше, а парчета от витлото проблеснаха на сантиметри
от лицето на Джейми, придружени от звук на раздиращ се метал –
клон проби опашката на самолета и пропусна с около петнайсет
сантиметра да отнесе главата на британеца. Цялата му тежест падна
върху колана и всичко незакрепено от пилотската кабина прелетя
край Джейми
За миг настъпи тишина, сякаш целият свят бе решил да застине
на място. Последва протестното скърцане на гърчеща се алуминиева
сплав и цъкането на нагорещен до червено двигател.
— Излизай! – Викът на Дани го стресна и го накара да се
размърда.
Чесната бе заседнала с носа надолу, килната леко настрани, а
вратата откъм Джейми се бе разцепила. Той натисна копчето за
бързо освобождаване на колана, тупна по лице върху тавана на
самолета и се промуши трескаво през отвора. Поколеба се на
няколко крачки от останките на хидроплана – можеше да се наложи
да помогне на Дани да излезе.
— Не ставай идиот! Може да се взриви всеки момент. Изчезвай
оттук!
Резервоарите на чесната бяха почти празни, но изпаренията от
авиационно гориво са по-лесно запалими и от самото гориво, а
скъсани маркучи и нажежен до червено двигател не са добра
комбинация.
— Бърни. – Джейми се обърна назад, но Дани, която се бе
измъкнала невредима от хидроплана, го задържа точно в момента, в
който се чу глухо „бух“.
Огнена топка обхвана чесната и подпали клоните на дърветата
над нея. Жегата опърли космите по ръцете на Джейми.
— Божичко.
— Да се надяваме, че е господ – обади се Дани, загледана в
горящия самолет. – В случая с Бърни е трудно да се прецени със
сигурност.
Отдалечиха се от останките и седнаха под едно дърво,
хипнотизирани от пламъците, които поглъщаха чесната и земните
останки на Бернт Хартман – крадец, касоразбивач, ветеран от СС и
милионер филантроп. Пушекът се виеше между дърветата и се
издигаше в небето. Джейми осъзна, че се надява димът да носи
душата на дребничкия германец към бог, но в същото време не успя
да избегне представата за пушек, излизащ от комина на
крематориум. Потрепери, когато звук на детски писък раздра