със старчески петна, драскаше със сбръчкани ръце в опит да
достигне нещо. Видя какво е то и объркването му се усили. Всъщност
Короната ли го поддържаше жив или неговата вяра в силата й? Ако
беше второто, тогава какво представляваха сънищата, които бяха
животът му, животите му? Ако короната беше лъжа, защо виждаше
нещата, които виждаше; защо изпитваше нещата, които изпитваше?
И ако този сън беше истина, какво означаваше това за самия него?
Всичко – пропиляно. Всеки дъх – прахосан. Всеки миг от
съществуването му – илюзия. И на каква цена? Превърна се отново в
дете, което се гърчи в хватката на силни безмилостни ръце. Не бяха
ръцете на онзи, който го биеше или който се опита да изтръгне
Короната от него. Усети невъобразима болка, когато горещината на
пещта овъгли дрехите му и набръчка плътта му. Пламъци навсякъде!
Мяташе се неистово и се гърчеше в усилие да избяга от агонията, докато огънят го поглъщаше жив, а очните му ябълки се пръснаха.
Пищеше, както никога не бе пищял в живота си.
***
Антверпен. Отне им четири дни да стигнат до белгийското
пристанище. През първия от тях вървяха по селски пътища, докато
стигнат до най-близкия град. Държаха се за ръце като любовници и
се вслушваха в звука на сирените в далечината. След известно време
ченгетата щяха да започнат да задават въпроси и да издирват
раздърпан млад мъж с разчорлена тъмна коса и неговата висока
ъгловата спътничка. Навярно щяха да открият, че тайнствената
двойка е взела автобуса за Констанц и се е качила на ферибота от
Алмансдорф до Мерсбург. Може би щяха да проследят дори
следващите няколко заплетени изтощаващи стъпки, които
влюбените са предприели с такси и влак.
Щом стигнаха до Мюнхен. Джейми прецени, че сигурно вече са в
безопасност. След това се наложи да си попълнят гардероба, тъй
като бяха оставили багажа си в Цюрих (Джейми се обади на
управителя на хотела, използва като претекст тежка семейна загуба
и се примоли да изпратят куфарите им в апартамента му в Лондон),
както и да купят сакове за новите си дрехи и да платят баснословна
цена за самолетни билети от Мюнхен до Антверпен.
Обадиха се предварително, за да си уговорят среща с човека,
чийто съвет търсеха. За щастие, разстоянието от хотела до офиса на
Самюел Майер не бе голямо. Докато вървяха натам, Джейми отново
се опита да обясни логиката, която ги бе довела тук:
— Мъжът, отнел диаманта от Бърни Хартман през 1945 година, е
бил съветски войник, който най-вероятно е влязъл в Берлин с
Третата гвардейска танкова армия на Жуков.
— Откъде знаеш? – попита Дани със съмнение.
— Проверих. Когато руснаците нахлули в Третия райх,
приближили Берлин от изток, север и юг, но докато си пробивали
път към центъра на града, имало опасност да попаднат под
собствения си кръстосан артилерийски огън. Решението на Сталин
било да се създаде разделителна линия през центъра на града с
Първи Украински фронт на маршал Конев на юг и Първи беларуски
фронт на Жуков на север. Тази линия повече или по-малко следвала
течението на река Шпрее. Бърни Хартман спомена, че е заловен
близо до гара „Потсдамер“. Освен това офицерът, заловил Бърни, е
носел сини пагони, следователно е бил от НКВД. Следиш ли ми
мисълта?
Дани сви рамене, сякаш мислеше за други неща, но Джейми взе
жеста й за потвърждение.
— Ако е оцелял след войната, нашият човек е бил член на
тайната полиция на Сталин, който се завърнал в Русия като герой и с
диамант на стойност бог знае колко милиона в раницата си. Какво е
направил с него?
— Продал го е?
Джейми поклати глава:
— С това би си навлякъл смъртна присъда, освен ако не е имал
сериозни контакти. Не, бил е умен и търпелив. Знаел е, че не може
да го докосне. Вместо това го е прибрал на сигурно място и се е
пазил от проблеми със закона. Бил е член на партията след успешна
война. Бил е наясно, че с малко късмет и ако се подчинява на
заповедите, ще получи повишение. И Хрушчов, и Брежнев са били
военни герои и са се издигнали до върха. Нашият човек може и да не
се е издигнал чак толкова, но след известно време навярно е стигнал
до пост, който дава известна свобода на движение.
— И след това го е продал?
— Може би да, а може би не. Но определено е поискал да разбере
колко струва.
— И смяташ, че е дошъл тук.