— Ако улиците на Лондон са застлани със злато, то улиците на
Антверпен са настлани с диаманти. Всяка година около половината
шлифовани диаманти в света се продават на няма и пресечка оттук.
Има поне хиляда и петстотин търговци.
— Добре, добре, достатъчно с урока по история! Само ми кажи
как ще намерим този човек, щом противникът ни, който явно
разполага със значителни ресурси, не е успят?
Джейми спря до вратата, която търсеше, и посочи малката
златиста табелка. Дани прочете надписа на глас:
— „Майер и синове “?
— Когато Белгия се предала на нацистите на двайсет и осми май
1940 година, еврейските лидери на диамантената индустрия в
Антверпен не били твърде разтревожени за бъдещето си. Все пак
диамантените компании в града правели огромни суми, били
управлявани от евреи и работели ефективно. А нима германците не
ценели ефективността повече от всичко друго? Евреите в Антверпен
можели и да загубят общественото си положение, но щели да го
преживеят - поне така си мислели. За съжаление, подценили
патологичната омраза на Хитлер към расата им, както и
безпощадността на главорезите му от СС и Гестапо и странната им
нужда да разтребят и последния мръсен дразнител и да го отметнат
от списъка със задачи. Освен това надценили лоялността на
белгийските си подчинени, които не били евреи и скоро щели да
заемат лъскавите им кожени кресла в заседателните зали. От
тринайсетте хиляди евреи, които останали в града в началото на 40-
те години, през 1945 година били оцелели само осемстотин.
Благодарение на помощта на семейство благочестиви католици и
чорап, пълен със стока, бащата на Сам Майер бил от малкото
щастливци. Той оцелял, за да съживи индустрия, която вече има
оборот от почти четирийсет милиона долара и дава работа на
трийсет хиляди души.
Джейми прозря една от причините за невероятното оцеляване
на Хершел Майер в мига, в който видя сина му Сам. Белгиецът беше
висок и широкоплещест, с пригладена назад руса коса и
интелигентни сини очи. С костюма си „Армани“ за две хиляди евро и
грамадния камък, който проблясваше на безименния му пръст той
изглеждаше като въплъщение на съвършения арийски бизнесмен.
Поздрави ги учтиво, но предпазливо. Клиентът, чиято картина на
Рафаело Джейми бе открил и върнал неотдавна, беше братовчед на
домакина им. Самият Сам Майер се бе погрижил да придвижи по-
гладко нещата с помощта на контактите си в Южна Америка, но това
не ги правеше приятели.
— Обаждането ви беше интригуващо, но не съдържаше
достатъчно информация, господин Синклер. Как мога да ви
помогна?
Бизнесменът слушаше учтиво и без коментар, докато Джейми
обясняваше възможността голям неизвестен диамант да е бил
предложен за продажба или оценка в града от съветско длъжностно
лице по време на Студената война. Когато приключи с разказа си, Майер му се усмихна. Зъбите му искряха почти като диаманта на
пръста му.
— Звучи като от филм за Джеймс Бонд. Сериозно ли говорите?
— Знам, че изглежда неправдоподобно, но.
Едрият мъж поклати бавно глава.
— Говорим за седемдесетте или началото на осемдесетте години,
нали така? Минало е много време, но ако се беше случило нещо
подобно, все щях да съм чул поне нещо по въпроса. – Махна с ръка
към прозореца на офиса си. – Живеем в малък свят, господин
Синклер. За подобно нещо бих се доверил само на десетина души и
седем от тях работят в тази сграда. Диамантът, който описвате –
триста карата, бял, навярно безупречен и все още необработен – би
се превърнал в легенда. Камъните са в кръвта ни. Ние не говорим за
нищо друго. Ако някой от колегите ми беше виждал подобен
диамант – камък, който би могъл да съперничи дори на Кохинор,
слухът за него щеше да обиколи борсата в рамките на дни.
Дани Фишер се обади за първи път:
— Мъжът, у когото е бил диамантът, може да е купил
мълчанието на експерта или с пари в брой, или със заплаха за
насилие, а най-вероятно и с двете. И навярно е бил много
убедителен.
— Може и така да е - отбеляза Майер - но оттогава са минати
десетилетия. Парите сигурно отдавна са свършили, а всяка заплаха е
загубила силата си. – Бизнесменът се усмихна. – Съветският съюз
вече не е страшилището, което беше. Ню Йорк все още е най-