големият ни пазар, но руснаците са сред най-добрите ни клиенти.
— Следователно не можете да ни помогнете, така ли?
— Разбира се, ще направя каквото мога. Днес следобед ще отида
в клуба и ще поразпитам дискретно за камъка. Мога и да проведа
няколко телефонни разговора. Дайте ми номера на мобилния си и
ще ви се обадя довечера, ако науча нещо.
— Разочарован ли си? – попита Дани, след като излязоха от
офиса на Майер.
— Вероятността така или иначе не беше голяма – призна
Джейми. – Но още не мисля да отписвам напълно Сам Майер.
Струпва ми се, че може да помогне. – Вгледа се в нея и изведнъж
осъзна колко уморена му изглежда. – Май беше малко разсеяна
вътре.
Дани се поколеба, сякаш търсеше точните думи.
— Имам чувството, че времето ни за този случай изтича, както и
нашето. Живи сме по чист късмет. Щом видя нечие лице, се чудя
дали не е на някого от убийците на Бърни Хартман. Или на
Фредерик и неговата весела нацистка дружина, или на някой друг,
който се готви да осребри наградата за главата ти. Ти си различен, Джейми. По-твърд. – Дани се пресегна да докосне лицето му. –
Нямам нищо лошо предвид. Ти сякаш напредваш без усилие през
всичко това. Нищо не те притеснява. След толкова години в отдел
„Убийства “ смятах, че съм имунизирана срещу смъртта, но тези
истории, свързани с Короната, направо ме побъркват. Колко ли деца
са умрели в опит да се сбъдне нечия фантазия? И колко още ще
умрат, ако не успеем? Това е проблемът, Джейми. Заради тях не
можем да си позволим провал, но сякаш единственото, което
правим, е да тършуваме в тъмното.
Стигнали бяха до широк парк с алеи и езера, Джейми я поведе
към пейка между две възлести букови дървета.
— Ти си ченгето, Дани. Какво друго можехме да направим?
Всяка нишка, която проследихме, ни водеше крачка по-близо до
Короната или до Окото. По дяволите, когато започнахме, дори не
знаехме дали Короната на Изида съществува! А всяка крачка, която
ни приближава до нея, ни доближава и до убийците на онези хора в
Ню Йорк и Лондон. Затова сме тук. Не се отказвай точно сега!
Дани се обърна към него, но той не й даде шанс да му отвърне.
— Освен това кариерата ти също е под въпрос.
Детектив Фишер го изгледа гневно, но и двамата знаеха, че е
прав. От момента, в който бяха напуснали Лондон, действаха далеч
отвъд границите на обичайната полицейска работа. Пристъпили
бяха в мътната сива зона, която бе твърде близо до престъпността.
— Пропусна да докладваш няколко смъртни случая, отвличане и
нападение, макар да се съмнявам, че Фредерик ще повдигне
обвинение. Управлява самолет, без да регистрираш полета: разби го,
без да докладваш за катастрофата. Ох! – Джейми потърка рамото си,
където Дани го беше ударила. – Както и да е, мисълта ми е, че вече
не можем да се върнем назад. Нито ти, нито аз. Можем само да
продължим напред, докато открием Короната и Окото.
— И после какво?
— Ще се тревожим за това, когато се случи. Но основното е да
пипнеш лошия и да се върнеш у дома, за да получиш цялата слава.
— Добре. – На устните й трепна мрачна усмивка. – Ще го
приема, засега. Но имаш една седмица да превърнеш това в
реалност, господинчо! След седем дни трябва да съм на полета за Ню
Йорк.
Седем дни? Думите й му подействаха като удар с чук. Времето
им заедно беше минало толкова бързо и естествено, че не му беше
хрумвало, че изтича. За миг си помисли да й предложи нещо: да се
откаже от всичко и да остане с него. Но абсурдността на идеята
почти го накара да се разсмее. Дани се усмихна, когато видя
изражението на лицето му.
— Хайде, Синклер, не ставай глупав ревльо! Да се възползваме
максимално от времето, което имаме. Заведи ме обратно в хотела и
ми покажи най-добрите си номера.
Предложението й не прозвуча никак лошо.
Мобилният
телефон
на
Джейми
иззвъня
и
наруши
благоговейната тишина, на която двамата с Дани се наслаждаваха в
леглото. Обаждаше се Сам Майер и съжалението в гласа му каза на
Джейми всичко, което трябваше да знае.
— Разпитах в клуба. Основно хора, на които се доверявам, но
никой не е чувал за голям камък от Съветска Русия. Всеобщото
мнение е, че ако нашият бранш не знае за подобен диамант, тогава
той не съществува.
Последва кратко мълчание, докато Джейми преглъщаше лошите