новини. Канеше се да благодари на Майер за помощта, но белгиецът
продължи:
— Обадих се и на няколко човека, които са работили тук по
онова време, но са се пенсионирали. Отговорът беше същият. А тези
мъже са старомодни, господин Синклер, някои от тях са връстници
на баща ми. Неколцина дори отказаха да отговорят, преди да
разберат кой пита. Дадох им името ви. Надявам се, че нямате нищо
против.
— Ако вие им се доверявате, съм сигурен, че няма да навреди.
— Е, един от тези господа – Леон Розентал, доста се въодушеви,
когато чу името ви. Попита дали сте същият Синклер, който намери
бункера в планината Харц. Когато потвърдих, пожела да се запознае
с вас.
Джейми още се бореше със смазващата тежест на провала.
Искаше само да се върне в Лондон и идеята да продължи да се мотае
наоколо, за да се срещне с някакъв стар белгиец, изобщо не го
блазнеше.
— Не мисля, че.
— Преди да откажете, ме изслушайте. Първо, бих го приел като
лична услуга. Леон Розентал е легенда в Антверпен и в търговията с
диаманти. Бил е на осемнайсет, когато германците нахлули в града,
но за разлика от много други, включително баща ми, вместо просто
да се опита да остане жив, решил да се бори. Сформирал група за
съпротива, която подпомагала свалени съюзнически пилоти,
извършвала атаки над германците и криела събратя евреи от
Гестапо. След войната превърнал семейната си фирма в един от най-
големите играчи в търговията със скъпоценни камъни в света.
Компанията му има клонове в Ню Йорк и Токио. И това е другата
причина, поради която трябва да се видите с него: никой не знае за
диамантите повече от Леон Розентал. Ако някой може да ви даде
информация за този митичен камък, това е Леон.
XXXVIII
Домът на Леон Розентал – къща от червени тухли със собствен
двор – бе разположен в луксозния квартал „Артселар“, на осем
километра южно от центъра на града. Икономката въведе Джейми и
Дани в основния салон, където медицинска сестра тъкмо прибираше
принадлежностите си. След секунди пред тях се появи набит мъж с
гъста бяла коса и спретнат мустак, който се придвижваше с помощта
на инвалидна количка. На осемдесет и шест години Леон Розентал
все още излъчваше страховитата енергия, за която намекваше
разказът на Сам Майер. Домакинът използваше инвалидния си стол
като таран – разбутваше нетърпеливо креслата и минаваше като с
булдозер през вратите. Взираше се настойчиво в Джейми и Дани с
големите си млечносини очи иззад очила с квадратни рамки и
дебели стъкла, сякаш имаше рентгеново зрение.
Също като Майер старецът говореше безупречен английски.
Макар да беше много студено, махна на гостите си да излязат през
двукрила стъклена врата на покрито с плочи пространство. Взе
каменен съд и го занесе до мястото, където Джейми и Дани бяха
седнали около дървена маса.
— Единственият ми порок от шейсет години насам! – изръмжа
Розентал, сряза края на голяма пура и я запали. – Казват, че ще ме
убие, но какво значение има вече? Дори когато американците бяха
блокирали Куба, Фидел Кастро ми изпращаше като подарък по една
кутия всеки месец.
Няколко минути белгиецът седеше, сякаш забравил за гостите
си. Наслаждаваше се на вкуса на пурата и съзерцаваше сумрака от
другата страна на рядката горичка, която заобикаляше къщата. В
крайна сметка излезе от унеса си и се обърна към Дани Фишер:
— Простете на стареца мига удоволствие, госпожице Фишер, и
добре дошли в моя дом! В тази къща напоследък рядко се радваме
на присъствието на красиви жени, макар че ще ви помоля да не
споменавате това пред икономката ми. Клодет все още вярва, че не
се е променила в последните трийсет години. Едно от предимствата
на лошото зрение и отказа да носи очила с диоптри. – Дани се
усмихна учтиво в отговор на комплимента – Господин Синклер,
навярно се чудите защо помолих младият Самюел да ви покани тук!
— Дойдохме в Антверпен, защото се интересуваме от диаманти, мосю. Естествено, голяма чест бе да чуем, че искате да се срещнете с
нас.
Леон Розентал издаде подобен на грухтене смях.
— Трябвало е да станеш дипломат, Джейми! Може да те наричам
Джейми, нали? Предполагам, че в този момент би предпочел да си
на самолета за Лондон. Аз обаче имам причина да искам да те видя,