на писмата ми, отидох в Германия да я търся. Можете да си
представите как беше. Кафяви ризи и есесовци на всеки ъгъл, перчат
се и кукуригат гордо. Еврейските предприятия – затворени,
прозорците им – изпочупени, собствениците им – дамгосани с
жълти звезди. Страх навсякъде. Разбира се, не можах да я намеря.
Сигурно са ги отвели в някоя охранявана лаборатория, а след това.
Е, знаем какво се е случило след това. Именно това, което научих в
Германия, ме накара да реша да се бия с тях, когато дойдат. И точно
заради случилото се с Хана преживях войната. Никога не я забравих.
Ожених се и ми се родиха деца, но винаги съм се чудил какво е
станало с моята Хана. А после ти я откри вместо мен. Никога няма да
го забравя. Джейми, и колкото и живот да ми остава, ще съм ти
длъжник.
Джейми усети ръката на Дани върху своята. Отново си спомни
безокия череп, чиито зъби и шейсет години по-късно приличаха на
безупречни перли. Дани внимателно измъкна снимката от пръстите
му и я заразглежда. Най-накрая Джейми успя да проговори отново:
— Не ми дължите нищо, мосю. Когато открихме Хана и нейните
приятели убити в бункера, ще помня това до края на дните си. Тя ме
промени. Едно е да четеш за тези неща, а съвсем друго – да ги
видиш наистина. Мисълта, че поне някакво добро е произлязло от
всичко това, смекчава поне част от ужаса.
Леон Розентал кимна сериозно.
— И все пак може би има начин да ти се отплатя поне частично
за намирането на Хана. Доколкото разбирам, причината да дойдеш
в Антверпен има връзка с тези времена? Самюел спомена съветски
държавен служител. Уви, не зная нищо по този въпрос. И все пак се
заинтересувах от източния пазар, след като руските ни приятели
изоставиха комунизма заради КГБ.
Старецът
се
усмихна
на
недоумението
на
Джейми.
Англичанинът отвори уста да каже нещо, но Дани Фишер го ритна
под масата.
— Много неща се промениха оттогава. Днес руснаците, както
Самюел навярно ви е споменат, са сред най-големите ни клиенти в
Антверпен. След толкова години на строги икономии копнеят за
бляскави неща. А пък и диамантите са идеална и леснопреносима
валута във времена на криза.
Розентал замълча, за да отпие глътка уиски. После се отдалечи
от масата, а след минута се върна с вестник, който постави сгънат на
две пред себе си.
— От време на време – продължи разсеяно – привилегировани
бивши клиенти още ме търсят за съвет. Преди няколко години
например гостувах известно време на такъв клиент в Санкт
Петербург. Красив град ако още не сте го посетили, със сигурност
трябва да го сторите. Отнасяха се с мен като с филмова звезда. –
Старецът се усмихна при спомена. – Разбира се, не мога да издам
името на въпросния господин, дори сега трябва да защитавам
репутацията си.
Леон Розентат затвори очи и гласът му заглъхна. Когато отново
проговори, каза:
— Преди няколко нощи сънувах много странен сън за диамант.
Такъв, от който може дъхът ви да секне. Представете си що за
диамант е бил, щом човек като мен, виждал всичко от Кохинор до
Кулинан, е бил толкова впечатлен. Бял диамант – безупречен и все
пак дефектен, понеже никога не е бил обработван или шлифован от
експерт. Ръцете ме сърбяха да се занимая с него, как само ме
сърбяха! И сега усещам как се пресягам към него. Но в съня ми
собственикът не желаеше камъкът да бъде обработван. Можех да
полирам всичките му седемдесет и пет фасети, да изкарам възможно
най-доброто от него, но целостта му трябвало да се съхрани. Разбира
се, възразих. За да се извлече максимумът, той трябваше да се
обработи. Овалът му бе леко разкривен, но за да стигна до самото му
сърце, за да изкарам оттам чистия диамант, който бе душата на
камъка, трябваше да го шлифовам във формата на сълза. Опитах се
да го придумам, дори му се молих, но собственикът беше
непреклонен. – Ако сънят бе истина. Леон Розентал би съжалявал за
този момент до края на дните си. – Старецът отвори очи с уморена
усмивка. – За щастие, беше само сън.
— Колко би струвал такъв камък? – попита Дани и си спечели
презрителен поглед от домакина им.
— Не е въпрос на цена, госпожице Фишер, а на слава! Дори след
обработката той пак щеше да е поне 275 карата. И щеше да