Дорнбергер машинално се отместиха към сейфа. Дали беше
възможно? Ако намереше подходящ кандидат и изпълнеше
церемонията правилно, дали щеше да му спечели време? Фактът, че
изобщо мислеше за това, бе показателен за отчаянието му. Баща му
беше категоричен. Без Окото Короната беше просто златна
дрънкулка. Ритуалът би бил ефективен, само ако се извърши при
подходящи условия на първия ден от новолунието. Само тогава
Макс Дорнбергер щеше да се възстанови. Нима наистина вярваше в
това? Налагаше се да го вярва, защото в противен случай щеше да се
окаже, че е живял целия си живот за нищо. Цялата тази болка и
смърт. Беше изтърпял всякакви страдания и унижения заради това.
Старецът изпъшка и ужасна празнота погълна Паул. След като
животът напуснеше крехкия мъж в леглото, какво оставаше за него
самия? Три дни. Трябваше да намери Синклер.
Инстинктът му подсказваше, че артдилърът е близо до
решението на загадката. Трябваше само да се докопа до него.
След като се върна в кабинета си в комплекса на Самсонов,
единственото, което Паул можеше да направи, бе да впрегне
раздразнението си и механично да извършва ежедневната си работа.
Милиардерът беше излязъл, за да се срещне с група японски
индустриалци, и Паул, който имаше само повърхностни познания по
езика, бе заменен от преводач. Направил бе всичко по силите си. Ако
Синклер използваше някоя от кредитните си карти или се обадеше
по мобилния си телефон, Паул щеше да разбере до минути. Ако се
появеше в дома или в офиса си – също. Дорнбергер дори беше
пратил хора да проверят безбройните хотели на Лондон заради
нищожната вероятност артдилърът да е резервирал стая под
истинското си име. Всичко, което можеше да направи сега, бе да
чака. Но чакането не беше лесно.
Тръгна по коридора към стаята на охраната. Джерард се беше
отпуснал на стола си почти хоризонтално, очите му бяха
полузатворени, но не изпускаше от поглед мониторите. Кени седна
до него и двамата тихо се разприказваха - навярно за ударната сила
и други достойнства на автоматичното оръжие, което явно бе
единствената им тема за разговор. Изглеждаха напълно спокойни,
но Дорнбергер бе наясно, че това е илюзия. Воинът знаеше
инстинктивно кога да съхранява енергията си. Идваше му отвътре.
Но подобни хора се превръщаха в смъртоносни вихри при първия
признак на заплаха към клиента им. Австралиецът вдигна поглед и
се усмихна:
— Здрасти, Паул! Старецът ти отпусна половин ден, а?
Паул се усмихна, сложил маската, която го защитаваше през
целия му живот.
— Дори аз имам нужда от почивка от време на време. Всичко
готово ли е за пътуването до Германия?
Паул видя мигновената промяна у Кени, когато той се настрои
на вълна работа.
— Разбира се, Паул. Разузнавателна кола, кола примамка, кола
за клиента и кола за преследване по пътя към летището. Право към
самолета. Четирима мъже чакат на пистата от другата страна.
Същата система ползваме по пътя към срещата. Какво мислиш?
Няма проблеми, нали?
— Никакви. Чувал съм, че нощният живот в Берлин е страхотен.
И двамата се засмяха. Шансовете, който и да било от тях да се
отдалечи на повече от петдесет метра от Олег Самсонов по време на
посещението бяха несъществуващи. Почти колкото вероятността
шефът им да стъпи в нощен клуб.
— Да ви взема ли кафе, момчета? – Кени поклати глава, а
Джерард дори не показа, че е чул предложението. – Ще попитам
другите.
Докато минаваше покрай монитора на Джерард, Паул видя
въоръжена фигура, застанала до външната порта. Не беше Винс,
който лежеше на леглото си в помещението на охраната и четеше
някакъв японски комикс, докато други двама мъже играеха карти на
близката масичка. И тримата вдигнаха погледи, изпълнени с
отегчената бдителност, характерна за хора с професията им дори по
време на почивка.
— Кафе? – попита Паул.
— Благодаря за предложението, но не. – Винс се усмихна -
Другите поклатиха глава мълчаливо и се съсредоточиха върху
картите.
Паул мина през малката кухня и си приготви чаша разтворимо
кафе, каквото предпочиташе. Вляво от вратата имаше дъска с
няколко реда куки, на които закачаха ключовете за автомобилите на
Самсонов, но Дорнбергер премисляше това, което току-що бе видял.