обиди. Така че зидовете бяха досада, охраната – необходимо, но
нежелано натрапване в живота й, а паникстаята се превърна в
„галерия". Вътре в къщата Ирина можеше да се доверява, на когото
си реши. Дори Олег смяташе, че Паул е безопасен.
— Вече можеш да се обърнеш. – Каза го със самодоволна
усмивка в очакване на високата му оценка.
И Паул й я даде:
— Невероятно! – Пристъпи напред, но Ирина докосна ръката му
и поклати глава. – Защитена е, така че се включва аларма и цялата
сграда се заключва, ако вътре влезе някой, който не е член на
семейството. Но можете да гледате.
— Разбира се.
Паул се усмихна. За момент забрави всичко, докато се къпеше в
златния ореол на истинския гений. Изпълнението беше сурово,
мазките на четката - уверени в своето майсторство. Гланцирана
зелена ваза на нефритов фон, поставена на изпъстрена с петна
дървена повърхност. Но всичко бледнееше в сравнение със
слънчогледите. Цветята привличаха окото като размахано крило на
авлига. Потънали дълбоко в скривалището си, слънчогледите сякаш
изпълваха помещението със собствен блясък.
— Тази е единствената от серията, която не е в музей – обясни
Ирина. – Олег мисли да я показва на специални поводи, но за
момента е личната му награда.
— В такъв случай за мен е двойно по-голяма чест. – Паул
установи, че едва диша. – Вероятно много я е искал.
— Да, а отказите не спират моя Олег. – Ирина се засмя и Паул се
досети, че си е припомнила как Самсонов я е преследвал по целия
свят и я е обсипвал с подаръци, докато тя се откаже от гаджето си, американска футболна звезда. – Но дори за него това е скъпа
покупка.
Паул отстъпи назад, за да й даде възможност да затвори вратата.
Картината стоеше на статив в центъра на стаята, но погледът му
попадна върху странна форма до насрещната стена. Намираше се
близо до врата, която навярно водеше към стълбището, свързващо
трите етажа на непристъпното убежище. Ирина видя погледа му и
поклати глава - коментар за манията на съпруга й по сигурността.
Кой поставя сейф в стая, която сама по себе си е сейф?
— Дори аз не трябва да гледам вътре – усмихна се рускинята. –
Семейно наследство. Може би е короната на царете?
Паул се засмя послушно, но вече бе видял всичко, което му
трябваше.
Изведнъж лицето на Ирина грейна и озари стаята по начина, по
който го бяха сторили слънчогледите преди това.
— Мамо! – Тъмна светкавица профуча край Дорнбергер и
Дмитрий се хвърли в прегръдките на майка си.
— Дими! – Майка му го вдигна и го завъртя. - Уф! - каза. –
Ставаш твърде голям за това! Май ти е време за по-малък брат или
сестра, а?
Дмитрий се разсмя звънливо и забърбори.
Паул Дорнбергер запази маската си и отстъпи назад, за да ги
наблюдава отстрани. Отвътре обаче имаше чувството, че го е
засмукал водовъртеж. Нещо, което Ирина беше казала. Но какво ли?
Беше се врязало в мозъка му като нажежено до червено острие.
Главата му се замая, докато Паул се опитваше да изрови нещо от
собственото си детство. Майка. Миг удоволствие. Не си спомняше
нищо такова. Студеният шок от истината смрази усмивката му.
Всичко това му беше отнето. И какво още? Там беше – заровено
дълбоко. Моментна топлина, която трябваше да открие, ако искаше
да запази разсъдъка си. Опита се да я сграбчи, но тя беше като
прясно уловена риба, която се изхлузваше отново и отново от ръцете
му. Мимолетен контакт, и после я нямаше. Заля го паника и Паул
видя загриженото лице на Ирина Самсонова.
— Паул, да не ти е зле?
Някак се окопити и поклати глава, но ризата му беше
подгизнала от пот, а тялото му като че ли бе станало вързоп от
трептящи нервни окончания.
— Много си блед. Приличаш на мъртвец, бедничкият. Ела, седни
тук. – Ирина остави Дмитрий и дръпна Паул към тапициран с кожа
диван. – Остани с Паул, Дими. Грижи се за него.
Дорнбергер се скова, когато момчето седна до него и го обгърна
със слабите си топли ръчички. Паниката му нарасна. Не трябваше да
става така. Дмитрий погледна нагоре към него с разширени
тревожни очи. Паул можеше само да го гледа мълчаливо в отговор,
докато Ирина се върна в стаята с влажна кърпа. Постави я на челото
му и сложи ръка на бузата му, изпуфтя неодобрително, щом усети
колко е топла. Премести кърпата върху лицето му, като потупваше