Дани, за да види какво има на екрана. – Както и да е, нека не
прибързваме с изводите. Продължи да разглеждаш.
— Няма нищо за произхода им. И двамата се държат
сравнително скромно за милиардери и не бият на очи. Нямат яхти,
футболни отбори или нощни клубове. Даже, ако се съди по снимките
им, не излизат много, което си е истинска загуба с всичките тези….
— Задръж!
Дани замръзна с пръст върху бутона на мишката.
— Къде е правена тази фотография?
На снимката имаше група от около десетина човека, всичките с
тъмни палта. Едва след внимателно изучаване човек забелязваше
подгрупата: млади мъже с каменни лица и напрегнати, бдителни
погледи, вперени в различни посоки. Но акцентът на снимката бе
мъжът в центъра на тази по-малка група.
40
— Кенотафа в Уайтхол , ноември две хиляди и шеста година.
Поне така пише. Май това обяснява бутониерите, а?
— Макове – поправи я Джейми. Беше забелязал, че всички мъже
носят символа на Деня на възпоменанието, но не това бе привлякло
вниманието му към снимката
— Можеш ли да увеличиш снимката, за да видим по-отблизо
другото червено петно на гърдите му, точно под мака?
Дани кликна два пъти върху снимката, но новото изображение
не беше по-голямо от оригинала.
— Не. Може би, ако я отворя с фотошоп. Зависи колко е ясен
оригиналът. Изглежда, че е бил само един кадър, щракнат набързо,
преди охраната да реагира. Тези момчета явно са доста корави.
Докато Дани работеше на компютъра. Джейми отиде до
прозореца. Още бе ранен следобед, но беше един от онези мрачни, пропити от мъглата лондонски дни, които превръщаха града в
колаж от отделни навъсени викториански пейзажи, изпълнени със
забързани фигури в топли палта. Нещо като междусезонна забрава:
златните дни на есента бяха само спомен, но зимата още не бе дошла
(ако
микроклиматът
на
осеммилионния
град
изобщо
й
предоставеше възможност да го стори). Някъде там врагът ги
дебнеше, излязъл на лов. Нападението над имението на Бернт
Хартман бе изпълнено като по учебник на Специалните части и им
разкри срещу, какво се бяха изправили. Джейми не си правеше
илюзии за шансовете им да победят тези хора. Само че беше обещал
на Дани Фишер подкрепата си, а Джейми Синклер спазваше
обещанията си.
Какво щеше да прави после, когато тя се върнеше в Бруклин? Е,
щеше да се наложи да помисли над това. Дани беше намекнала със
специфичния си грубиянски каубойски маниер, че Джейми би могъл
да дойде с нея. Дейността му беше международна все пак и
вероятността да успее (или да не успее) в Ню Йорк не бе по-малка, отколкото в Лондон. Сега обаче идеята не му се виждаше толкова
привлекателна, колкото му се стори в леглото. Да, Дани беше
прекрасна: вълнуваща, изтощителна, предизвикателна и вбесяваща
едновременно. Но животът му беше тук – в неговия влудяващо
английски, надменен и понякога ужасно вулгарен малък ъгъл на
този огромен мегаполис.
Дани знаеше не по-зле от него, че когато дойде време да се качи
на самолета, Джейми ще е там да я изпрати. И след това, освен ако
не станеше чудо, щеше да се наложи да се изправи сам срещу
противника. Нямаше вариант за примирие, сигурен беше. Тези хора
бяха оставили следите си – с крайна жестокост и безмилостна
ефективност - от двете страни на Атлантическия океан. Нямаше да
го оставят на мира, ако не получат онова, което искат.
— Прилича ми на медал. – Гласът на Дани извади Джейми от
унинието. – Не се вижда добре, но може би е златна звезда на
червена лента. До него има още един, но ми е малко по-трудно да го
различа.
— Отвори сайт с изображения на съветските военни отличия!
— Искаш ли да ми споделиш нещо, Шерлок? – Дани рязко
вдигна глава, усетила вълнението в гласа му. – Или си попаднал на
нещо важно, или всички курсове по психология, които посещавах, са
били чиста загуба на време.
— Защо човек, който никога не е помирисвал битка, би
марширувал на парад за Деня на възпоменанието с медал, който
няма право да носи?
Дани разбра накъде бие Джейми, но все пак каза:
— Със сигурност е отбил военната си служба. Всеки руснак на
неговата възраст е подлежал на военна повинност. Може да го е
спечелил в Афганистан.
Джейми се взираше нетърпеливо в екрана.
— Може би.
На екрана изскочи страница, на която личаха десетки отличия,