Выбрать главу

подредени в редички.

— Можеш ли да стесниш търсенето?

— Разбира се, само да добавя „звездичка“ и ще видим какво ще

излезе.

Този път медалите бяха много по-малко.

— Орден „Червена звезда" – прочете тя. – Май го раздават дори

само да си се надигнал сутринта.

— Нашата звезда не е червена, а златна, ако не си забелязала.

Дани долови рязката нотка в тона му и се ухили.

— Не се пени, Шерлок, ще стигнем и дотам. А за този какво

мислиш? Златна звезда с червена панделка. – Раздели екрана

наполовина, така че снимката на Олег Самсонов и свитата му остана

вляво, а медалът — вдясно. – Възможно е да е този, нали?

— Джакпот – прошепна Джейми и я прегърна спонтанно.

След като успя да се измъкне от ръцете му, Дани заплаши, че ще

използва ножа за плодове по най-различни интересни начини, ако

на мига не й обясни какво става.

— Прилича на медал. Семпла златна звезда на червена лента. Но

всъщност е звание: герой на Съветския съюз. Присъждал се е само на

най-смелите. Или на генералите, които са били достатъчно

безмилостни, за да печелят битките си на всяка цена. Съмнявам се,

че Олег Самсонов го е получил лично, но се обзалагам, че баща му е

успял.

— Не можем да го потърсим само заради едното предчувствие.

Трябва да знаем със сигурност.

— Знам, Мисля.

— Е, мисли бързо, партньоре, защото времето ни изтича.

Джейми се пресегна към леглото за мобилния си телефон, но

преди да успее да набере, Дани сложи ръка върху неговата.

— След случилото се в Цюрих и Хамбург се чудех дали не следят

телефоните ни по някакъв начин.

— Изобщо не съм изпускал моя от поглед. Като електронен

придатък ми е. – Дани го изгледа особено. – О, разбирам. Искаш да

кажеш, че има начини да разберат къде се намираме?

— Възможно е. Не с точност до метъра, разбира се, но всичко,

което ги доближава до нас, е неприемливо.

Джейми погледна с нови очи към мобилния си и го изключи.

Вместо това вдигна телефона на хотела.

— И това не е добра идея, освен ако не звъниш на някого, който

не е попаднал в полезрението им. Възможно е ние да сме ги отвели

до Бърни Хартман, но и да не сме, най-вероятно са го открили по

електронен път. Бърни беше предпазлив човек. Ако са успели с него,

значи могат да сложат бръмбари в офиса и в дома ти, както и на

всеки, който е в списъка ти с контакти.

— Не ставаш ли леко параноична?

— Защо не попиташ Бърни?

— Човекът, на когото се обаждам, не им е в обсега.

— Сигурен ли си?

— Става дума за сър Уилям Мелроуз.

Тя го обмисли:

Добре.

Набра номера, секретарката вдигна и той помоли да го свържат с

Мелроуз. Когато сър Уилям пое телефона, Джейми се извини, че го

безпокои.

— Ни най-малко, младежо! – Веселите нотки в тона на писателя

отекнаха в слушалката – Радвам се, че се измъкнах за малко от

работата. Как върви голямото търсене?

— Ами правим крачка напред, а после две назад, но май

напредваме, сър.

— Е, как мога да ви помогна да напреднете малко повече?

— Имам въпрос за вас. Званието „Герой на Съветския съюз“ не се

е присъждало много често, нали?

— Мили боже, какво те кара да мислиш така? Раздали са тези

проклети неща на хиляди хора!

Джейми се опита да скрие разочарованието си:

— Имах предвид конкретно при битката за Берлин или точно

преди нея. Трябва да е било награда за сравнително младши офицер

от НКВД, който се е намирал близо до гара „Потсдамер" на двайсет и

девети април 1945 година. Фамилията му може да е Самсонов.

От другия край на линията се разнесе нисък стон и Джейми се

зачуди дали сър Уилям изпитва болка, но писателят всъщност

преравяше наум планините от научни изследвания в главата си.

— Даа, значи трябва да е бил част от Трета гвардейска танкова

армия на Жуков, може би в 150-а стрелкова дивизия под

командването на Перевереткин. Не ти трябват момчетата, развели

червеното знаме над Райхстага, нали? Имената им са съвсем

различни, а и нито един от тях не е бил от НКВД.

— Не, сър, човекът, когото търсим, не е бил чак толкова

известен.

— От друга страна, малцина от НКВД са ставали герои на

Съветския съюз, освен ако не са били генерали. Те често командвали

гранични отряди и застрелвали собствените си войници, когато

атакуващите редици се разколебаели. Не много героична работа.