отколкото е всъщност – не че тя щеше да го оцени в скоро време.
Извади кърпичка от джоба си и я притисна върху раната под якето
й.
Тихо пискливо стенание му напомни, че Дани не е единствената,
която се нуждае от помощта му. Замръзнал от шока, Дмитрий още
седеше на стола, след като бе стигнал на косъм от смъртта. Тънката
червена линия на врата му показваше колко близо е бил до края.
Джейми помогна на Дани да се изправи и обувките им захрущяха по
килима от натрошени диамантени късчета на стойност милиард
лири. После, докато я придържаше, освободи и Дими. Тялото на
Паул Дорнбергер лежеше наблизо, от малката дупка в челото му се
стичаше кръв, а лицето му бе пронизано от хиляди парченца
кристал.
Останаха над него в продължение на няколко минути потънали
в собствените си мисли. Изглеждаше неуместно изцапаните с кръв
черти на Дорнбергер да са спокойно отпуснати и омиротворени –
беше почти обида към жертвите му. Джейми потръпна. Искаше само
да излезе на чист въздух. Дори стените на тази стая излъчваха зло.
Колко ли хора бяха умрели, за да могат този човек и баща му да
преследват своята откачена фантазия?
Дани подсмръкна – въпреки болката си изпитваше същото като
Джейми. После погледна надолу към слоя блестящи парчета под
краката им и поклати глава:
— Божичко. Синктер – промълви уморено. – Никой ли не ти е
казвал, че диамантите са най-добрият приятел на едно момиче?
ЕПИЛОГ
Джейми Синклер лежеше на тропически плаж до красивата и
грациозна Дани Фишер, която се печеше, за да постигне перфектен
тен, когато бръмченето на мобилния телефон го пробуди от хубавия
сън. Джейми се озова на тясната седалка на влака от Падингтън за
Оксфорд. Дани се беше възстановила бързо от раната си и преди три
седмици отлетя обратно за Ню Йорк, но той все още се изненадваше
колко голяма празнота е оставила в живота му.
Погледна екрана – надяваше се, че може да е получил
съобщение от нея, но на дисплея пишеше „Дет. Шрийвс" Отне му
известно време да се сети, че става въпрос за служителя от
лондонската полиция, който му беше дал назаем бронежилетката,
спасила живота му. Посланието беше също толкова загадъчно:
„Деили мейл, с. 17“.
Единствените вестници във влака бяха безплатните таблоиди,
които покриваха седалките и рафтовете за багажа, така че Джейми
трябваше да изчака, докато стигне гарата, за да си купи „Дейли
мейл“ от будката за вестници. Отвори на указаната страница и тъкмо
се чудеше защо Шрийвс ще иска от него да чете статия за
британската култура на пиене, когато забеляза заглавието ниско
долу:
МАГНАТ НА ЕЛЕКТРОНИКАТА Е ОТКРИТ ЗАСТРЕЛЯН.
В статията се казваше, че тялото на Хауард Вандербилт е
открито в апартамента му на десетия етаж с пистолет в ръка и рана
от куршум в главата. Освен това според източници, близки до
разследването, преди смъртта си господин Вандербилт бил
разследван по обвинения за укриване на данъци, както и за
предполагаеми връзки с неонацистки групи и организираната
престъпност.
За миг Джейми си спомни едра фигура с вързана на опашка коса
и деветмилиметров картечен пистолет, насочен към сърцето му, но
не беше сигурен как би трябвало да се чувства по този повод.
Предположи обаче, че навярно може да спре да се оглежда през
рамо. Никой нямаше да се напъва да прибере парична награда,
обявена от мъртвец.
Хвърли вестника в най-близкото кошче и отиде при стоянката за
таксита. Някъде по страниците му трябваше да има друга история,
посветена на разследването в къщата на Дорнбергер, но Джейми
нямаше нужда да я чете, за да узнае подробностите. Откриването на
подземния храм и ужасите, които са ставали там, се бяха превърнали
в сензация. Всеки ден имаше ново развитие покрай издирването на
тела в района. ДНК-тестовете вече бяха разкрили, че жертвите на
Паул и Макс Дорнбергер са най-малко дванайсет, въпреки че
самоличността им оставаше загадка. Момчето, което трябваше да е
последната им жертва, все още бе под лекарски грижи. За една нощ
Дмитрий Самсонов бе станал най-богатото дете на планетата, а сега
го дърпаха от три страни: родителите на Ирина, далечен братовчед