специален пратеник на нацистката Комисия за защита на
произведенията на изкуството в окупираните територии. Мюлман и
екипът му обикаляли нашир и надлъж непрекъснато разширяващия
се Трети райх и ограбвали творби, принадлежали на евреи, врагове
на държавата и на Римокатолическата църква, като от време на
време благоразумно изпращали по някоя за планирания музей на
изкуството на Адолф Хитлер в Линц. Само че Хайнрих Химлер
трябвало да има същото, което притежавали Гьоринг и Хитлер.
Химлер ненавиждал Дебелака, както наричал Гьоринг, и имал свои
собствени и много по-специфични причини за лов на артефакти и
произведения на изкуството. През 1942 година наредил създаването
на специално подразделение на СС конкретно с тази цел. В началото
името му било грандиозно, за да съответства на грандиозните
стремежи на своя основател. Служещите в него мъже обаче
наричали себе си „ловци на духове" и така командата им приела
името „Ловци на духове 88".
Geistjaeger 88 работели в пълна секретност и под прякото
ръководство на самия Химлер. Заповедите му били предавани от
най-близкия му помощник – Brigadeführer от СС Валтер Шеленберг.
В документа се казваше, че единствената причина някой да научи за
съществуването им са показанията на мъж на име Бодо Ритер.
Джейми провери името в интернет и сви устни разочаровано. Беше
му неприятно от този факт, но само там можеше да намери (колкото
и малко вероятно да беше) полезна информация за детектив Дани
Фишер.
Проведе необходимия телефонен разговор, наметна износеното
си туристическо яке и извървя под дъжда краткото разстояние до
местната метростанция, след което се спусна в недрата й. Опрял
плътно гръб до стената на перона, зачака следващия влак за Кингс
Крос. Веднъж вече бе виждал вагон на метрото от долната страна и
нямаше намерение да повтаря.
Тъй като предупрежденията на детектив сержант Шрийвс все
още бяха пресни в съзнанието му. Джейми се постара да си намери
място в ъгъла на вагона с добра видимост към останалите
пътници: обичайната космополитна лондонска смесица от
възрасти и класи, цветове и нюанси, покорство и потенциална
заплаха. Една двойка млади азиатци, които тихо си говореха край
вратата, привлече погледа му. Бяха на подходящата възраст и имаха
бдителния неспокоен вид на престъпници или полицаи под
прикритие. Джейми ги чакаше да предприемат нещо, напрегнал
всичките си сухожилия, готов да се бори за оцеляването си в
ограниченото пространство на претъпкания вагон. Но те слязоха на
следващата спирка. Оставаше един джентълмен, който приличаше
на италианец и бе облечен в палто, под което можеше да се скрие
рязана пушка. Той също се бе качил във влака на „Кенсингтън“.
Божичко, не можеше да живее по този начин, да прекарва всеки миг
в очакване на куршум или нож. По-добре изобщо да не види откъде
му е дошло. За да изпробва тази теория. Джейми се облегна на
седалката и затвори очи. Само че сега започна да вижда смъртта си в
толкова разнообразни вариации, колкото можеше да измисли
подсъзнанието му. Може би Шрийвс беше прав и наистина трябваше
да прекара зимата на някой австралийски плаж.
Обаче нямаше да замине за там, още не. Вместо това си купи
билет за влака в 10.45 ч. за Кеймбридж. Осемдесетте километра,
които деляха Лондон от университетския град, се изминаваха за по-
малко от час. Когато вместо предградия през прозореца започнаха
периодично да се мяркат открити полета. Джейми прегледа
данните, които бе успял да открие за Standartenführer Бодо Ритер.
Той имал незначителна академична кариера във Факултета по
изкуствата на някакъв неизвестен университет в Немския юг. И
сигурно щял да си остане с нея, ако недоволството от
икономическите беди на Германия не го тласнало към набиращата
популярност Национал-социалнстическа работническа партия и
харизматичния й лидер Адолф Хитлер.
В началото на трийсетте години Ритер бил представен на
очарователен мъж с аржентинско-немски произход на име Рихард
16
Даре – изгряваща звезда в нацистката партия и СС . Именно чрез
Даре се срещнал с Хайнрих Химлер. Една от основните области,
които Бодо Ритер изследвал, била ранният германски фолклор. У
Химлер той открил охотен слушател за своите теории, което през