17
1935 година му осигурило покана да се включи в „Аненербе“ -
общество за изучаване на древната германска история и
наследството на предците. По-нататъшната кариера на Бодо
показваше, че е бил човек с нюх за благоприятните възможности.
Ритер открил такава в интереса на Химлер към произхода на
германските народи. За няколко години станал незаменим и бил
назначен в СД - Службата за сигурност на райха. Още един дребен
бюрократ в хитлеровата машина за репресии.
— Надявам се, че имате здрав стомах. – Крие, младият научен
сътрудник, който работеше в архива към Имперския военен музей в
Дъксфорд, постави папка на дървеното бюро, зад което седеше
Джейми Синклер.
Джейми кимна мрачно, докато изучаваше опърпания бежов
правоъгълник – кой знае какви ужасии имаше вътре. Папката явно
не бе отваряна с години, което не беше изненадващо. В днешно
време малко хора се интересуваха от международните военни
трибунали в Нюрнберг – процесите, на които са съдени най-
известните нацисти за военни престъпления. Всичко, което е
трябвало да се каже, е било казано. Всички аргументи –
предъвквани отново и отново през последните седемдесет години. А
Бодо Ритер бе дребна риба в сравнение с мъжете, които бе последвал
в съдебната зала.
— Казахте, че се интересувате най-вече от кариерата на Ритер
след 1942 година, нали?
— Точно така. Бих искал обаче да се запозная и със ситуацията,
да разбера с какви хора си имам работа.
Крие отвори папката.
— Тогава предлагам да започнем оттук. – Остави купчина
избледнели листове на бюрото. – Ето го копието от клетвените
показания на Ритер пред цивилен адвокат към Военния трибунал на
САЩ през 1947 година. Имайте предвид обаче, че по стандартите на
Нюрнберг това си е било просто странична атракция.
Джейми кимна.
— Знам, че е бил съден от Американския военен съд и не е
придружавал някое от големите имена.
— Хубаво, значи няма нужда да навлизам в подробности. Както
виждате, първите няколко параграфа покриват целия му живот
преди войната, университетската му кариера и последвалото му
включване в СС след това. – Младежът подаде документите на
Джейми.
В началото на 1941 година изпитвах разочарование, защото,
макар да носех униформа, не бях в състояние да дам своя принос за
военните действия като войник. По това време вече бяха
довършени томовете за операция „Барбароса,, а аз станах шеф на
18
19
Зондеркоманда 4 , която бе подчинена на Айнзацгрупа и
действаше в района на Шеста армия, тоест в Украйна. По време
на службата ми като началник на Зондеркоманда 4 – от
организирането й през юни 1941 до януари 1942 година, при
различни случаи ми бе възлагана екзекуцията на комунисти,
саботьори, евреи и други нежелани лица.
Не мога да си спомня точния брой на екзекутираните. По
приблизителна оценка, чиято достоверност не мога да
гарантирам, предполагам, че броят на екзекуциите, в които е
взела участие Зондеркоманда 4, е някъде между 10 000 и 15 000.
Станах свидетел на няколко масови екзекуции, а в два случая ми
наредиха да ръководя изпълнението им. През август или
септември 1941 година се проведе екзекуция в близост до град
Коростен. Застреляни бяха между седемстотин и хиляда мъже.
Разделил бях поделението си на изпълнителни отряди от
трийсет души всеки. Първо подчинените полицаи и украинската
милиция, местното население и членовете на зондеркомандата
хванаха хората. Подготвени бяха масови гробове. От общия брой
лица, определени за екзекуция, по петнайсет мъже бяха
отвеждани до ръба на масовия гроб, където трябваше да
коленичат, обърнати към трапа. По онова време дрехи и
ценности не се събираха. По-късно това се промени. Бригадите за
екзекуции бяха съставени от хора на Зондеркоманда 4,
украинската народна милиция и охраната. Когато мъжете бяха
готови за екзекуция, мой ръководител, който отговаряше за
съответната бригада, даваше заповед за стрелба. Тъй като
стояха на колене на ръба на масовия гроб, жертвите веднага
падаха в гроба. Охранявани, наблизо чакаха реда си лицата, които
трябваше да бъдат застреляни след това. Надзиравах лично
екзекуциите, които описвам тук, и се погрижих да няма
посегателства. Зондеркоманда 4 е убивала също така жени и
деца. През септември или октомври 1941 година от Айнзацгрупа С
ми предоставиха мобилна газова камера и екзекуциите вече се
извършваха по този метод.
Прочетох предходните показания, които се състоят от пет
страници на немски език, и заявявам, че това е цялата истина, доколкото ми е известно. Имах възможност да нанеса промени и
поправки в тях. Дадох ги доброволно, без да ми е обещавана
награда и без въздействието на каквато и да било принуда или
заплаха.
Нюрнберг, 6 юни 1947 г.
(Подпис)
Бодо Ритер